Центрирана върху проблема за смисъла на човешкия живот, логотерапията, създадена от австрийския психиатър и невролог Виктор Франкъл, проектира нов височинен терапевтичен подход към личността в основата на който стоят на фокус не интерпретации за травмите, средата или инстинктите, а ценностите, свободата, базисното доверие в живота, творчеството, отговорността и изборът – какви да бъдем във всеки следващ момент. Между стимула и реакцията, уверен е Франкъл, стои пространство на избор.
В основите на Третата Виенска школа по психотерапия, както е известна логотерапията днес, стои конструирането на смисъл в живота като мощен терапевтичен инструмент; и осветляване на свободните пространства като компас и движеща посока.
Логотерапията е особено ефективен метод при неотменимо страдание като раздяла, загуба, среща с болест и смърт, скръб, с които неизменно се сблъскваме в живота си; и разполага със силен подход за промяна на нагласата към случващото се.
Смисъл-центрираната терапия се ползва успешно (а вече и в България) както индивидуално, така и в групи, а към нейните преимущества можем да причислим както краткосрочността й, така и достъпните послания. Но това, което истински я отличава от останалите направления в психологията, е разглеждането на личността на три нива – физично, психично и духовно; и вяра в нейното израстване при всякакви обстоятелства.
С идеите на логотерапията можем да се запознаем в една от най-четените книги за всички времена - „Човекът в търсене на смисъл“ на В. Франкъл - малка по обем, но променила много съдби; както и в книгите на негови ученици като Елизабет Лукас и Едит Егер. Можем и да я усетим и преживелищно - в защитеното пространство на психотерапевтичния кабинет.
Николина Алексиева магистър психолог; докторант - здравен психолог; oнкопсихолог, логотерапевт под супервизия; член на Дружеството на психолозите в Република България.
Повече за автора вижте тук.