Прецизният контрол и фино регулиране на предаването на нервните импулси в централната нервна система са отговорни за нормалното протичане на редица важни процеси.
Така например активността на допаминовите рецептори в определени мозъчни структури отговаря за контрола на движенията, настроението, емоционалния статус. Уврежданията (промяна в активността на рецепторите, повишение или намаление на нивата на допамин в мозъка) водят до развитието на различни по тежест заболявания.
Допаминът по същество представлява един от основните невротрансмитери (субстанциите в мозъка, отговорни за преноса на информация) и принадлежи към групата на катехоламините.
Различни проучвания в областта показват, че с напредване на възрастта, както и под въздействие на определени ендогенни фактори (генетична предиспозиция, високи нива на свободни радикали и други) и екзогенни фактори (замърсяване на околната среда, прием на лекарства, травми, заболявания) нивата на допамин в мозъка значително намаляват. С течение на времето и при наличие на драстични загуби на допамин бавно, но прогресивно се развиват тежки увреждания със сериозни последици в дългосрочен план.
Какво е важно да знаем?
- За повлияване и контрол над този процес съвременната медицина активно разработва и внедрява в клиничната практика лекарства, показващи достатъчно висока активност и ефективност (постигане на желаните резултати при голям процент от пациентите) на фона на добър безопасен профил (нисък риск от развитие на тежки нежелани ефекти). Именно такъв тип препарати са така наречените допаминови агонисти.
- Допаминовите агонисти, както подсказва и името им, активират специфичните рецептори за допамин в централната нервна система (мозъка) и водят до идентични на естествения, ендогенен допамин ефекти. Терминът агонист показва, че тези препарати притежават изразен афинитет към допаминовите рецептори (способност за свързване с тях), но и активност (способност след свързване с рецепторите да предизвикат съответните ефекти).
- Допаминовите агонисти са група лекарства, които претърпяват развитие, подобряване на техните свойства и разработване на нови, ефективни представители, отличаващи се с по-добро усвояване, активност и дългосрочен ефект и по-добър профил на безопасност в сравнение с много от старите представители (в сравнение с едни от първите препарати).
- При допаминовите агонисти прицелните рецептори са тези за допамин (D1, D2, D3 и D4), от които с най-важно значение за клиничната практика е повлияването на типа D2-допаминови рецептори.
- Активирането им води до ефекти, аналогичните на получените в резултат от синтезирания в организма допамин, главно засягащи моторните действия (фин контрол на движенията, двигателна активност), паметта и когнитивния потенциал като цяло, но също и емоционалния баланс (стабилност на настроението), репродуктивното здраве (посредством контрол над нивата на пролактин).
Развитието на съвременната медицина и фармацевтична индустрия позволява синтетично създаване на лекарства с точно определен механизъм на действие и повлияване на точно определени рецептори в мозъчните структури, съответно фин контрол и мониториране на желаните ефекти.
ВАЖНО! Никога прилагайте самолечение и не приемайте лекарства на друго лице, ако те не са предписани специално за вас, дори и ако симптомите приличат на вашите. Помнете, че единствено лекар може да назначи медикаментозна терапия, която трябва да е съобразена с нуждите на конкретното лице.