БГ Лекари

БГ Лекари

Габриела Гатева: Зависимостта – да останеш в балона на детските илюзии (Kапсулираната реалност на раненото вътрешно дете)

Зависимостта освен начин да се справим с болката е и бягство от необходимостта да пораснем и видим света около нас в реалните му параметри. Общото между зависимостите е сродното възприемане на реалността и перспективата да изберем да живеем в нея.

 

Към какво можем да развием зависимост?

  1. Психоактивни вещества – алкохол, наркотици
  2. Хазарт, залози, лотария
  3. Храна
  4. Деструктивно поведение
  5. Хора, връзки, взаимоотношения
  6. Дейност, хоби, спорт
  7. Пазаруване
  8. И др.

Зависимият е личностова характеристика, не единствено състояние, определено от обстоятелства, среда или стимули.  Характерното за зависимата личност е дълбоката й непригодност да се свърже с обективната реалност, както и отказа да приеме истинската страна на живота и неговите аспекти. Отказ в такава степен, че отхвърлянето да става на много нива, което да породи съответно желанието за бягство. Бягството от виждането, осмислянето и приемането на действителното като такoва и същевременно създавайки проекция на образ, приемлив и топъл, в който да се скрие и утеши.

Зависимостта възниква в периода, когато детето започва отделянето от родителя и в самата си същност представлява едновременно отказ от влизане в следващ етап, но и бунт срещу авторитета като израз на отблъснатата идея за раздялата с детското.

 

Причините да се оформи тенденция на зависима личност и склонност към зависимости би могло да се търси в няколко посоки:

  • Ранно/ ненавременно отделяне на детето в етап, когато има реална нужда от родителска подкрепа;
  • Липсваща, неналична или твърде обсебваща грижа, неправилно дозирана и недопускаща самостоятелност;
  • Липса на създадени граници, рамка, както и липсващи правила;
  • Липса на адекватна регулация и дисциплина от страна на родителя;
  • Променена динамика на отношенията родител-дете  – ако детето се е налагало да става родител на родителя си или да бъде негов партньор;
  • Налагане на несъответни на възрастта и капацитета роли и  изисквания към детето;
  • Разменени роли в семейният модел- властна, доминантна майка/плах, мекушав баща;
  • Поведение, водено от санкция, критика, осъждане или обиди насочено към детето или другия родител;
  • Отказ от страна на родителя да откликне на нуждите на детето от внимание и споделяне;
  • Най-общо:

Биопсихосоциален модел – семейна среда и динамика, културен контекст, стресови фактори, фамилна обремененост;

Личностни фактори: темперамент, стил на привързаност, емоционална интелигентност, степен на съответствие между ментална и календарна възраст;

Зависимата личност се формира като последица от комплекс от условия, налични в личността заедно с утежняващи предпоставки от обкръжението.

 

Какъв е опростеният механизъм на възникване на зависимостта?

Когато детето е в първичната си его позиция то е единствено способно да приема отвън – любов, грижа, храна и всичко, необходимо за неговото оцеляване. Ако по някаква причина нещо от базовите условия за оцеляване бъде отнето, то е в непозната за него ситуация / прецедент в живота му. Изправено пред подобно изпитание и без наличен изграден ресурс да се справи то е принудено да възприеме една различна стратегия за адаптация.

 

Как се справя?

Като се оттегли вътрешно в  капсула, отдръпвайки се, за да  създаде само за себе си един топъл и приемлив вътрешен свят.

Свят, в който илюзията за грижа и обич замества липсата й от значимите други.

Свят, изтръгнат от неузрелия му мозък, който да го приюти от враждебната, неоткликваща реалност отвън.

Свят, в който мама е добра и се усмихва, а тате е силен и подкрепящ.

Детето вади от себе си манифестиран образ на нужната му топла и обгръщаща го прегръдка от любов и принадлежност, за да оцелее. Парадоксалното е, че в него липсва съзнание за онова, което му е потребно, но символичното оттегляне в подобна илюзорна капсула го спасява и му помага в този момент да анестезира болката си. Болката от липсващата жизнеутвърждаваща реалност, която то неистово копнее.

Стратегия, която впоследствие става трайна в зрелия възрастен.

Зависимостта е метафора на  този топъл, уютен и плътно прилягащ свят на грижа, обич и пълно приемане. Зависимостта независимо към какво – субстанция, вещество, увлечение, дейност, човек, роля и активност замества липсата на безусловна любов и грижа. Влизайки в зависимостта, облечена в нещо или някой, човек бяга и спасява себе си като потъва в капсулата от детството си.

Онази топла илюзия, която го е гушнала  в моментите на отчаяние и неистова болка. Ужасяваща празнота.

Зависимият избира къде и как да открие тази топла и уютна капсула от детските си представи.

Дали ще е в алкохола, наркотиците, казиното или храната. Или вкопчил се в човека, който мисли, че обича. Без значение е, защото там в опиянението ще срещне своята илюзия за отзивчива реалност – реалност като дом, уютно пространство на безгрижие, общност, принадлежност и любов. Място, където си приет безусловно и категорично.

Разликата от действителната и принудително създадената проекция за дом е в едностранчивата представа в съзнанието на зависимия.

Капсулираната представа е идеализиран и твърде утопичен прототип на реалността, тъй като там са избегнати фрустрираните версии на семейната среда. Те умишлено са заличени, за да остане само най-приятната, най-красивата и най-желаната тяхна форма. Онази, значително преувеличената от неудовлетворените детски потребности реалност, към която зависимия търси да посегне в моментите на уязвимост, за да замести реалната си и дълбока нужда от любов.

В действителността не съществува съвършеното семейство, нито перфектния партньор или идеалните отношения. В капсулираната илюзия в ума на зависимия те са живи и напълно възможни – той ги намира потъвайки в казиното, в алкохолното опиянение, в блаженството на храната. Когато изключва себе си в бягство през влизането в капсулата той осезаемо усеща и дори описва чувството на пълно щастие. Неслучайно той постоянно ги търси и се връща към тях.

Обективната действителност го връща към онова, което е загубил, или му е липсвало, или никога не е имал – затова и тя му носи предимно горчивина и неудовлетворение.

 

Какъв е изходът от зависимостта?

За да се излезе от зависимостта е необходимо на първо място да бъде разрушена илюзорната капсула в представите на зависимия. Да му бъде отнета едностранчивата визия за идеалния свят, в който той пребивава посредством зависимостта си.

  • Да бъде създаден многоизмерния образ на истинската, заобикалящата го реалност.
  • Да бъде очертан света, хората и колективното като потенциални източници на щастие, удовлетвореност и възможности;
  • Да се разшири обзора от представи, да се допусне създаването на нови, да се даде яснота за очакванията и случващото се;
  • Да му се обърне внимание на това, че едноизмерното удоволствие в някакъв етап,в един момент започва да вреди повече, отколкото да носи първоначалната радост;
  • Да бъде поставена отговорността обратно в ръцете му;
  • Да се даде знание за необходимостта от присъствие на фрустрациите и мястото им като контрапункт на неистовия стремеж на зависимия към удоволствените аспекти във всяка област на живота;

Необходимо е да се работи терапевтично със зависимия в посока дисциплина, саморегулация, стоицизъм чрез дозирани грижа, подкрепа и твърдост, като директивния подход в известна степен е нужен за създаване на рамка, както и правила, чието спазване да се следи.  Хедонистичното залитане в търсенето на удоволствия в един момент създават предпоставки за неизбежното връщане в другия край на оста, а тя е болката.

Освобождаването от зависимостта не идва с премахване на веществото, а с откриването на смислена цел, посока или причина, които да изместят неусетно фокуса от самият заместител към онова, което реално да изпълни празнотата.

Раздялата с илюзиите е първият и основен белег на порастването. Зависимата личност в същността си е едно дете, което не е успяло да се превърне в зрял човек, отказвайки  да се изправи срещу детската представа за света и околните. Затова и онова, което му е нужно е символично да „спука” балона на фантазната капсула и да се научи постепенно да вижда и приема действителността във всичките й форми, както и да изгради устойчивост срещу фрустрациите, кризите и трудностите като се научи да ги посреща, вместо да се крие и бяга от тях.

 

Автор: Габриела Гатева - психолог

Повече за автора тук.