Зависимостта освен начин да се справим с болката е и бягство от необходимостта да пораснем и видим света около нас в реалните му параметри. Общото между зависимостите е сродното възприемане на реалността и перспективата да изберем да живеем в нея.
Към какво можем да развием зависимост?
- Психоактивни вещества – алкохол, наркотици
- Хазарт, залози, лотария
- Храна
- Деструктивно поведение
- Хора, връзки, взаимоотношения
- Дейност, хоби, спорт
- Пазаруване
- И др.
Зависимият е личностова характеристика, не единствено състояние, определено от обстоятелства, среда или стимули. Характерното за зависимата личност е дълбоката й непригодност да се свърже с обективната реалност, както и отказа да приеме истинската страна на живота и неговите аспекти. Отказ в такава степен, че отхвърлянето да става на много нива, което да породи съответно желанието за бягство. Бягството от виждането, осмислянето и приемането на действителното като такoва и същевременно създавайки проекция на образ, приемлив и топъл, в който да се скрие и утеши.
Зависимостта възниква в периода, когато детето започва отделянето от родителя и в самата си същност представлява едновременно отказ от влизане в следващ етап, но и бунт срещу авторитета като израз на отблъснатата идея за раздялата с детското.
Причините да се оформи тенденция на зависима личност и склонност към зависимости би могло да се търси в няколко посоки:
- Ранно/ ненавременно отделяне на детето в етап, когато има реална нужда от родителска подкрепа;
- Липсваща, неналична или твърде обсебваща грижа, неправилно дозирана и недопускаща самостоятелност;
- Липса на създадени граници, рамка, както и липсващи правила;
- Липса на адекватна регулация и дисциплина от страна на родителя;
- Променена динамика на отношенията родител-дете – ако детето се е налагало да става родител на родителя си или да бъде негов партньор;
- Налагане на несъответни на възрастта и капацитета роли и изисквания към детето;
- Разменени роли в семейният модел- властна, доминантна майка/плах, мекушав баща;
- Поведение, водено от санкция, критика, осъждане или обиди насочено към детето или другия родител;
- Отказ от страна на родителя да откликне на нуждите на детето от внимание и споделяне;
- Най-общо:
Биопсихосоциален модел – семейна среда и динамика, културен контекст, стресови фактори, фамилна обремененост;
Личностни фактори: темперамент, стил на привързаност, емоционална интелигентност, степен на съответствие между ментална и календарна възраст;
Зависимата личност се формира като последица от комплекс от условия, налични в личността заедно с утежняващи предпоставки от обкръжението.
Какъв е опростеният механизъм на възникване на зависимостта?
Когато детето е в първичната си его позиция то е единствено способно да приема отвън – любов, грижа, храна и всичко, необходимо за неговото оцеляване. Ако по някаква причина нещо от базовите условия за оцеляване бъде отнето, то е в непозната за него ситуация / прецедент в живота му. Изправено пред подобно изпитание и без наличен изграден ресурс да се справи то е принудено да възприеме една различна стратегия за адаптация.
Как се справя?
Като се оттегли вътрешно в капсула, отдръпвайки се, за да създаде само за себе си един топъл и приемлив вътрешен свят.
Свят, в който илюзията за грижа и обич замества липсата й от значимите други.
Свят, изтръгнат от неузрелия му мозък, който да го приюти от враждебната, неоткликваща реалност отвън.
Свят, в който мама е добра и се усмихва, а тате е силен и подкрепящ.
Детето вади от себе си манифестиран образ на нужната му топла и обгръщаща го прегръдка от любов и принадлежност, за да оцелее. Парадоксалното е, че в него липсва съзнание за онова, което му е потребно, но символичното оттегляне в подобна илюзорна капсула го спасява и му помага в този момент да анестезира болката си. Болката от липсващата жизнеутвърждаваща реалност, която то неистово копнее.
Стратегия, която впоследствие става трайна в зрелия възрастен.
Зависимостта е метафора на този топъл, уютен и плътно прилягащ свят на грижа, обич и пълно приемане. Зависимостта независимо към какво – субстанция, вещество, увлечение, дейност, човек, роля и активност замества липсата на безусловна любов и грижа. Влизайки в зависимостта, облечена в нещо или някой, човек бяга и спасява себе си като потъва в капсулата от детството си.
Онази топла илюзия, която го е гушнала в моментите на отчаяние и неистова болка. Ужасяваща празнота.
Зависимият избира къде и как да открие тази топла и уютна капсула от детските си представи.
Дали ще е в алкохола, наркотиците, казиното или храната. Или вкопчил се в човека, който мисли, че обича. Без значение е, защото там в опиянението ще срещне своята илюзия за отзивчива реалност – реалност като дом, уютно пространство на безгрижие, общност, принадлежност и любов. Място, където си приет безусловно и категорично.
Разликата от действителната и принудително създадената проекция за дом е в едностранчивата представа в съзнанието на зависимия.
Капсулираната представа е идеализиран и твърде утопичен прототип на реалността, тъй като там са избегнати фрустрираните версии на семейната среда. Те умишлено са заличени, за да остане само най-приятната, най-красивата и най-желаната тяхна форма. Онази, значително преувеличената от неудовлетворените детски потребности реалност, към която зависимия търси да посегне в моментите на уязвимост, за да замести реалната си и дълбока нужда от любов.
В действителността не съществува съвършеното семейство, нито перфектния партньор или идеалните отношения. В капсулираната илюзия в ума на зависимия те са живи и напълно възможни – той ги намира потъвайки в казиното, в алкохолното опиянение, в блаженството на храната. Когато изключва себе си в бягство през влизането в капсулата той осезаемо усеща и дори описва чувството на пълно щастие. Неслучайно той постоянно ги търси и се връща към тях.
Обективната действителност го връща към онова, което е загубил, или му е липсвало, или никога не е имал – затова и тя му носи предимно горчивина и неудовлетворение.
Какъв е изходът от зависимостта?
За да се излезе от зависимостта е необходимо на първо място да бъде разрушена илюзорната капсула в представите на зависимия. Да му бъде отнета едностранчивата визия за идеалния свят, в който той пребивава посредством зависимостта си.
- Да бъде създаден многоизмерния образ на истинската, заобикалящата го реалност.
- Да бъде очертан света, хората и колективното като потенциални източници на щастие, удовлетвореност и възможности;
- Да се разшири обзора от представи, да се допусне създаването на нови, да се даде яснота за очакванията и случващото се;
- Да му се обърне внимание на това, че едноизмерното удоволствие в някакъв етап,в един момент започва да вреди повече, отколкото да носи първоначалната радост;
- Да бъде поставена отговорността обратно в ръцете му;
- Да се даде знание за необходимостта от присъствие на фрустрациите и мястото им като контрапункт на неистовия стремеж на зависимия към удоволствените аспекти във всяка област на живота;
Необходимо е да се работи терапевтично със зависимия в посока дисциплина, саморегулация, стоицизъм чрез дозирани грижа, подкрепа и твърдост, като директивния подход в известна степен е нужен за създаване на рамка, както и правила, чието спазване да се следи. Хедонистичното залитане в търсенето на удоволствия в един момент създават предпоставки за неизбежното връщане в другия край на оста, а тя е болката.
Освобождаването от зависимостта не идва с премахване на веществото, а с откриването на смислена цел, посока или причина, които да изместят неусетно фокуса от самият заместител към онова, което реално да изпълни празнотата.
Раздялата с илюзиите е първият и основен белег на порастването. Зависимата личност в същността си е едно дете, което не е успяло да се превърне в зрял човек, отказвайки да се изправи срещу детската представа за света и околните. Затова и онова, което му е нужно е символично да „спука” балона на фантазната капсула и да се научи постепенно да вижда и приема действителността във всичките й форми, както и да изгради устойчивост срещу фрустрациите, кризите и трудностите като се научи да ги посреща, вместо да се крие и бяга от тях.
Автор: Габриела Гатева - психолог