БГ Лекари

БГ Лекари

Здравен психолог Николина Алексиева: Страхът от рецидив при онкоболните е най-непосрещнатата им психологическа нужда

  Един от най-мощните страхове, свързани с онкологично заболяване, считан от специалистите за най-непосрещнатата нужда за онкологичните пациенти, е страхът от рецидив.  По данни на изследвания той засяга над 60 % от онкоболните; интересно е, че засяга и  приблизително същия процент от близките им. Тежък за преодоляване, неговият пик обикновено идва в края на лечението; а интензивността му не спада в годините след диагнозата, а е постоянна и стабилна величина. Подхранва се и от стигмата в обществото за рака като смъртна присъда  – особено уязвими групи са младите хора, жените, пациентите с по-лоша прогноза и такива с изявена тревожност и преди диагнозата. Сходна черта на пациентите, преживяващи този страх, е, че живеят или в миналото; или в бъдещето – в страх от поредното изследване, преглед, назначена терапия. Така обаче се изпуска един много важен момент, който притежаваме - моментът  тук и сега.

 Дерефлексията (насочване вниманието извън нас самите-към значима кауза, идея, цел) като логотерапевтична техника (по Виктор Франкъл) дава възможност този натрапчив страх да бъде успокоен и минимизиран. Работата със свободните пространства и концепциите на онкоболния за универсалния смисъл на живота са също съществени за изследване тук – кое  е нещото, което го кара да стане сутрин? Наред с логотерапията като психотерапевтична модалност, тук е възможно да бъдат интегрирани различни техники от майндфулнес психологията, които целят да редуцират стреса и връщат фокуса към настоящето – дишане, водени визуализации, медиации, граундинг, осъзната връзка с природата, наблюдение, съзнателно движение, контрастни душове и др.

   Страхът от рецидив е пряко свързан с усещането за контрол в живота. Добре е да насочим онкоболните към идеята, че те сами могат да оформят живота си след болестта. Това включва насърчаване на контактите с близките, търсенето на информация от лекаря (която създава усещане за контрол); изследване на свободните пространства, в които те имат власт да подобрят качеството си на живот- като здравословно хранене, движение, социална подкрепа, нагласа. Не бива да забравяме и че страхът е често и тласък – той ни тласка да запазим ценното; или да открием нови ценности.

 

Повече за автора: тук.