Резюме:
В статията представяме положителните аспекти, относно личните и социалните отношения на хора с умствени увреждания. Бяха проведени изследвания и наблюдения с жителите на общности, разположени в повече от 20 страни, специализирани в полагане на грижа за тези лица, . Ние показваме безценното въздействие върху интелектуалните възможности, чрез живот в общността. Теоретичната основа на нашите разсъждения представляват позитивната и наративната психология, както и философската антропология.
Въведение
Хората с умствени увреждания най-често се възприемат през техните дефицити. Авторите на изследването поеха по друг път, който е насочен към достигане до ресурсите; т.е. какво умеят тези хора, а не какво не могат.
Развитието и животът на хората с умствени увреждания зависи до голяма степен от подкрепата, която получават от обкръжението си. Акцентът беше поставен върху положителните качества, които имат лицата с умствени увреждания и тези качества произтичат до голяма степен от живота им сред хора, които те приемат за близки, държащи се с тях по начин, зачитащ човешкото достойнство и морал.
Човешкото развитие в най-добрия му вид изисква множество връзки; топли междуличностни отношения, приемане, усещане за принадлежност и подкрепа от близки хора. Тези условия се отнасят за всички нас, включително и за хората с умствени увреждания .
Развитието на тези лица, както може да се очаква е особено затруднено и често те имат нужда от асистенция, дори и за задачи, които на нас ни се струват елементарни.
Заглавието на статията „Сами или заедно“ се отнася до трудна ситуация, свързана с
защита на хората с умствени увреждания. Много пъти в социалния си опит те не са в състояние да се „освободят“ от влиянието или контрола от други лица. Има го и обратният вариант - те остават на заден план, без подкрепа, помощ, любов или дори право на живот, което им е отказано от най-близките.
Лицата с ментални дефицити се характеризират с понижени когнитивни и социални възможности, както и умения за индивидуално действие. За да можем да говорим за тяхното развитие и въобще живот, то на първо място трябва да се замислим кои базови нужди трябва да бъдат осигурени - те трябва да има къде да живеят, да получат достъп до различни услуги, вкл. здравни и всички други жизненоважни аспекти на съвременния живот, които ние приемаме за даденост. Те трябва да живеят сред хора, които са добри към тях, влизащи в множество междуличностни връзки. Благодарение на такива положителни социални отношения те са в състояние да се откъснат от изолацията, която прави невъзможно тяхното развитие.
Важно е да разбираме, че когато базовите нужди на когото и да е не са задоволени развитието е възпрепятствано или дори невъзможно, придружено и от проблеми със социалното функциониране.
Нашата цел е да се покаже нещо повече от дефицита – всъщност ние се фокусираме върху това, какво може да прави този човек, какви са неговите ресурси, а не ограниченията.
Теоретична основа
Вярно е, че не можем да променим това, което се случва с нас, поради нашата съдба, обаче можем да променим отношението си, към тези събития. Не можем да се отървем от интелектуалното увреждане. В нашите възможности е да виждаме хората с увреждания, като личности, имащи своите нужди, възможности и радости. Ето защо счетохме, че позитивната психология, която набляга на „светлите“ аспекти от живота, е добра референтна област тук.
Настоящият и бъдещ живот на човек зависи до голяма степен от отношението на същият към формирането на собственото състояние. Следователно , хората с увреждания имат донякъде тази възможност, в собствените си ръце. Проблемите с абстрактното мислене на интелектуално обременените хора създават значителни ограничения, но те не ги лишават от индивидуалност или независимост. Те могат да изпитат „усещането за създаване“, когато им е позволено да вземат решения, както и такива, които са насочени към удовлетворяване на елементарни персонални нужди и поемане на отговорност. Разбира се, въпросите за отговорността трябва да се възприемат по адекватен начин от хората с различни нива на интелектуално увреждане. Степента на осъзнатост е различна и дори да е по-слабо развита тя може да расте, заедно с развитието на съответната личност.
Като се има предвид влиянието на социалните отношения и връзки върху функцията на отделните хора, можем да разгледаме положителните аспекти на живота в общността - обект на нашия материал. Тази среда позволява основните преживявания на индивид, който е интелектуално и образователно увреден; може да стимулира неговото развитие, социални отношения, както и да осъществява обогатяваща и поддържаща функция.
В нашето изследване използвахме психология на разказването (наративна психология). Едно от основните и предимства е способността за създаване на разкази и изграждането на универсални човешки черти. Разказът акцентира преди всичко върху езика и неговото предаване на множество когнитивни процеси, емоции, мотивация и намерения. Този сложен контекст трябва да бъде взет впредвид, особено при хора с понижен интелект, като очаквано е разказът да бъде беден.
Лицата с умствени увреждания в техния личен и социален контекст
Психичните увреждания включват всички лица, чиито интелектуални възможности са ниски.
Придружавани са от нарушения в ученето, социалното приспособяване и процесът на съзряване. Развитието на деца с умствени увреждания повторно изисква интензивна подкрепа от обкръжението, като то може значително да повлияе на начина, по който индивидът реализира напредък.
Хората с умствени увреждания, както всички останали, създават връзки, върху които се градят техните емоции и преживявания. Връзката задоволява нуждата от преживяване на близост и сигурност. За да функционират правилно, от решаващо значение е индивидите да „чувстват“ собственото си достойнство – един от основните типове динамизъм на развитието. Основата му е формирана от уважение към себе си, съчетано с призната система от ценности, доверие и приемане на своите силни и слаби страни.
Чувството за собствено достойнство се формира в междуличностните отношения, там
е и възможността да правиш добри неща за другите хора. То става по-ниско, когато
не си уважаван, биваш унижаван, игнориран или третиран с безразличие.
Умственото увреждане – само по себе си не те лишава от достойнство, нито от други потенциали, които съставляват статуса на човека. Хората с тези увреди не винаги усещат, че личното им достойнство се зачита. Най-голямото опустошение в психиката на детето с увреждане се причинява от приемането на детето за по-увредено, отколкото е, поради неподходящи социални въздействия, липса на връзки или техните деформации, както и отношения, които не благоприятстват развитието му, или тяхната тотална липса. От друга страна, ако ние ги зачитаме и уважаваме, то тогава можем да постигнем състояние, в които нивото на увреждане е сведено до минимум.
Отношенията на най-близките хора се отразяват значително върху собственото чувство за самоуважение. Може би няма да се съгласите напълно, но много от близките, полагащи грижа, независимо дали съзнателно или не, нарушават достойнството на децата си, когато не знаят как да се справят с тях или когато възприемат негативните нагласи от средата.
Лицата с умствени увреждания са в състояние да придобият умението за така нареченото „когнитивно децентриране“. Това означава, че в своето мислене те разглеждат много аспекти на дадена проблематика, макар и по различен за нас начин. В този ред на мисли – това, че ние не разбираме техният модел не значи, че той не съществува.
Собствени изследвания на авторите
Основната цел беше да изследваме възможностите на тези лица да направят структуриран разказ. Искахме да се съсредоточим върху положителните аспекти на изявленията.
Изследователските въпроси бяха, както следва:
- Способни ли са да създават автобиографичен разказ, макар и в неструктурирана форма?
- Разказите на хора с умствени увреждания съдържат ли информация за
положителните аспекти от живота им? Кои са нещата, върху които се фокусират най – много ?
Ние просто казвахме „разкажи ми нещо за себе си“. Беше трудно да се проведе изследването, поради наличието на чести речева дефекти; използвана брахилогия, персеверации и промени в
значението на думите, които трябваше да бъдат изяснени. В хода на процеса беше
особено видимо, че участниците трябваше да почувстват връзката с изследващите, което
се проявяваше чрез проявено доверие или липсата му. Бе нужно да прекараме дълго време с участниците, ако искахме да проведем задълбочено проучване.
Рефлексии в контекста на проведеното изследване
- Методи на изследване
Изследването може да се разглежда по-скоро като диалози, подкрепяни от събеседника. Трябваше да използваме и помощни въпроси, които да поддържат разговора. Някои от участниците имаха трудности при стартирането, други засядаха на един звук: „ааа, yyyy“; имаше и много колебания: „Чудя се как да го кажа“, „Ще започна отначало“ и др. Наблюдаваха се множество повторения на думи, фрази и по-дълги фрагменти. Повечето лица обаче конструираха изявленията си в разказвателна форма. Те регистрираха много събития от живота си и изграждаха определена хронологична цялост, която се разкриваше в техните разкази. Понякога участниците се опитваха да анализират – започвайки от раждането си, през детството, младостта, дома, училището и зрялата възраст.
- Положителни лични и социални аспекти на престоя в L’Arche
Фактът, че тези хора са станали по - сензитивни в личен план, както и че се опитват да разсъждават върху определени въпроси и да ги анализират, доказва, че престоят им в общността е довел до развитие. Концентрирайки се върху положителните неща забелязахме, че това се отнася до различни аспекти - някои бяха пряко свързани с личния опит и растеж, докато други се отнасят до социалните отношения. Затова, нека се опитаме да направим едно разделение, както следва:
а) личност и лични аспекти:
- те изразяват чувство за разграничение и идентичност - „Аз съм такъв, какъвто съм; просто съм различен, така съм се родил“ и други;
- наблюдават отношението към себе си, промените, възможностите и желанията си;
- някои се позовават на своето увреждане; най-често, когато са били препратени към тази тема от изследващия. Те често са критични към това, което тяхната среда не е позволила да се случи в процеса на развитие; сравнявайки себе си и другите виждат разликата, която от дистанцията на годините вече е ясно видима и за тях самите.
- Участниците говорят за своите бъдещи планове и мечти. Техните желания са
подобни на тези на възрастните без увреждания – те искат да бъдат независими,
да създадат семейство и да имат приятели. Някои са наясно със своите недостатъци и
трудности, които биха имали, ако създадат семейство.
Участниците понякога са критични към поведението си, не приемат правилата, но забелязват и недостатъците си. Те искат да се променят, да се коригират – „Понякога много се ядосвам, когато искам дадено нещо, а то не се получава. В такива случаи персоналът често ми напомня колко много съм напреднал и това ме успокоява“.
б) Социални препратки:
Като най-важни аспекти във всички разкази отбелязваме следното:
- мъка, отношения с други хора, включително спомени за майка, баща, леля, сестра, брат, както и към други членове на общността и персонала, които по някаква причина вече не са там.
- С голямо внимание интервюираните се опитват да изразят кой как е изглеждал, какво е правел - т.е. склонност да се покаже значимостта му пред другите.
- Разказите са пълни с хора, които са били значими за участниците. Един млад мъж разказал следното:
- Понякога баба ми идваше тук да ме посети, да ме попита как се чувствам, идваше повече от майка и татко. Тя просто беше по-добра и ме отгледа, като малък. Беше
майката на баща ми. /…/ Ееее, отначало мама ме помисли за много непохватен
във всяка работа и когато баба ме взе се справях малко по – добре. Майка ми нямаше добро мнение за мен.“
- Изследваните лица в разказите си отчасти се позовават на други жители. Те подчертават взаимни връзки, приятелства, лични преживявания на положителни междуличностни контакти
- приемане, подкрепа и солидарност. Освен това те говорят за възможността
да правят полезни неща, които ги карат да се чувстват значими. Една от жените, настанени в общността казва:
– Обичам да рисувам, да правя коледни картички. Понякога ми позволяват да помагам в кухнята и да нося продуктите. Това ме прави щастлива.
Трябва да признаем, че за да се достигне до скритите ресурси на изследваните лица е необходимо време и търпение. В крайна сметка нашето изследване зависи от търпеливото проследяване на хората с интелектуални увреждания и създаване атмосфера на доверие и приемане.
Често приемаме човека с интелектуални увреждания като индивид, който е ограничен в много сфери. По – рядко забелязваме техния потенциал - чувствителност, емпатия и разграничаване на добро и зло.
Изводи
Проведеното изследване доказа, че хората с интелектуални затруднения имат способността – в различна степен да бъдат аналитични и обосновани; те могат да създават разкази, но за да ги произведат имат нужда от доверен и търпелив партньор в общуването, който да умее да ги насочва. Въпреки това те се затрудняват да се изразят уверено и гладко. Затова в нашите изследвания използвахме метода на диалога.
Атмосфера на доверие, безопасност и подкрепа, така необходими за личното развитие е особено нужна на тези хора, преживели различна травматичност, в процеса на приемане и уважаване на техните потребности.
Според резултатите от нашето изследване, хората с интелектуални затруднения имат усет
за тяхното различие и чувство за идентичност; усещат промените, но имат свой собствен начин, по който случват това усещане.
Атмосферата на общността помага да се справят със своите слабости и им дава възможност да се развиват. Поради принципа на взаимната съотговорност, можем да наблюдаваме трансформацията в процеса на комуникация с тези хора. Отначало недоверчиви, уплашени и интровертни те стават по-уверени, смели и искат да бъдат с другите и за другите; те се включват в различни действия, променят ежедневните си нагласи и поведение. Благодарение на тези промени, спомените им за минали тежки преживявания и травми избледняват, докато личните им ресурси в различна степен се повишават, до степента на възможното.
Всеки има своя начин, по който функционира в обществото и това, че не разбираме дадено състояние не е причина да го отхвърлим.
Понякога за тези хора се говори, че имат „по-малки умове, но по – големи сърца“.
В материала са използвани източници от Интернет.
Превод на български: психолог Станимир Стойков