Винаги имаме избор – да видим една ситуация като проблем, или като възможност. В живота не всичко се случва според очакванията и мечтите ни. Външните обстоятелства могат да ни отнемат всичко, освен едно – свободата на избора за това как да реагираме на обстоятелствата, и какво отношение да имаме към тях. Не винаги можем да контролираме ситуациите в живота си, но винаги можем да изберем, какво да чувстваме и правим по отношение на онова, което ни се случва. Тоест – променим ли си отношението към ситуацията, променяме и резултата.
Според Ъ. Ялом, базисната тревожност у всеки човек се дължи на опитите, съзнавани или не, да се справи с реалността на живота. Четири са основните притеснения, според Ялом, които се изправят мощно пред психиката и волята на всеки са: смъртта, изолацията, смисълът на живота и свободата. Смъртта е неизбежна – започва да ни преследва още от раждането ни и рано, или късно ни застига. Свободата да направим живота си такъв, какъвто го желаем. И накрая, изначалната самота и липсата на ясни смисъл и цел в живота. Всеки човек трябва да определи, какво количество истина може да понесе за себе си.
Ницше казва, че „Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как.“ А според В. Франкъл - най-важната задача за всеки човек е да намери смисъл в своя живот.
Днес, всеки човек е изправен пред дилемата, да продължи традициите, или да се слее с новото. Иначе казано, да прави това, което другите смятат за правилно за него, или да заяви себе си. Няма инстинкт, който да му каже, какво трябва да прави, и няма традиция, която да му каже, какво е длъжен да прави. Понякога човек не знае, какво точно иска. И тогава, или става като другите, или – прави, каквото другите искат от него. Лутането между страданието и скуката.
Липсата на цел в живота най-често се компенсира посредством воля за власт, включително и най-примитивната й форма – желанието за пари, или от желанието за удоволствия, в това число и сексуалната компенсация. Презадоволеността на съвремието ни поражда отегчение, а то – предпоставки за депресия, страх, празнота и липса на смисъл.
Няма точен и универсален отговор за смисъла на живота. Той е индивидуален за всеки човек, във всеки период от живота му. Отговорът идва след въпроса: Какво искам? А, смисълът и придаването на стойност – от въпроса: Защо и за какво ми е това? И ако след няколко въпроса защо, зададени към всеки следващ отговор, резултатът е: „Не знам!“, това всъщност би означавало, че ако отново попитате: Какво искам?, отговорът ще е – Не знам!...
Автор: Олга Велева