БГ Лекари

Направо към темата – първата сесия е основополагаща за бъдещата съвместна работа. От нея започва изграждането на много неща – базовото впечатление, усещането, което този човек оставя у нас, идеите, които се представят, цялостното приемане на човека и неговите затруднения – все важни и значими моменти.

За да имат шансовете за максимално полезна среща и двете страни трябва да преминат плавно и осъзнато през процеса. По  - долу ще се опитам да обхвана детайлите, започвайки от самото начало:

Поработете първо със своите нужди.

Каква е причината да посетите този специалист – нуждата да поговорите с някого, да получите съвет, да представите житейски казус, неудовлетворение. Имате зависимост, сексуални проблеми; чувствате се тревожни, депресирани. Присъстват паник атаки, натрапливи мисли? Проблеми в двойката, семейството. Списъкът е много дълъг. Нахвърлете си писмено някои въпроси към вас самите, за да може при нужда да ги прегледате по – късно.

Психолозите обикновено имат широки компетенции,в полето на тяхната дейност, понеже те работят с различни хора и това във времето съставлява техният опит. Ако човек има нуждата да бъде изслушан би било възможно (почти) всеки психолог да приеме тази заявка. Но не всеки работи с деца, двойки, тежки случаи на травма, насилие… различни са и школите, които психолозите са специализирали. Възможно е и да не са – това не означава, че нямат компетенции.

Общото проучване.

След като базово сте изчистили вашата нужда – проучете възможностите. Интернет дава огромна възможност да го реализирате. Някои специалисти поддържат подробни сайтове с материали от тяхната дейност, публикации, блогове, лична визитка, видеа. От подобен ресурс можете да направите сравнително добри първоначални изводи.

Други колеги дават съвсем лимитирани насоки, къде могат да бъдат намерени. Това не означава, че те не могат да бъдат от полза – просто липсва детайлна информация. Обикновено има поне телефон – възможно е да позвъните. Ваше право е да попитате с какви случаи работи този специалист, какъв е неговия опит, дали може да ви приеме. Да направите кратко описание на проблема.

Важно уточнение: въпреки, че е много удобно да се свържете по телефона добре е да имате впредвид факта, че тези специалисти рядко могат да водят дълги разговори.  Много често се случва хората да започват да обясняват подробно, какво ги мъчи, но уверявам ви, това не е добра идея – по телефон. Първоначалният контакт е добре да бъде кратък, логистичен и ясен. Възможно е колегата да ви помоли да се чуете по – късно, или да ви изпрати мейл. Това не означава, че той не се интересува от проблема – просто в момента му е невъзможно да изслуша цялото описание, или да презентира характера на дейността си.

Коментарите

В интернет имате възможност да прочетете отзиви, от хора, които вече са посетили този специалист.  Нормално е да вземете тези мнения под внимание. Но те понякога са нож с две остриета, не само поради причината, че е възможно да не са реални. Фактът, че е налице успешна работа с даден човек не означава автоматично, че тя ще бъде успешна и за вас. Опитайте се да си направите собствено проучване и изводи.

Вече сте набелязали специалист, какво следва

Следва началото на началото. Вашата първа сесия. Тя е уникална, понеже е само веднъж. Всеки човек идва по своя начин – притеснен, засрамен, не напълно откровен, напорист, често прекъсващ или мълчалив. С реални и конкретни заявки или с фантазията, че ще се случи чудо. Някои клиенти очакват да излязат от кабинета „преродени“. Други са по – премерени – те считат, че ще се успокоят. Трети вярват, че психологията е псевдо наука и това са пари на вятъра. Като че ли не много хора съзнават, че това е често една трудна работа, която има възможността да продължи във времето.

Истината е, че всички варианти са възможни. Включително и „пари на вятъра“. Вариантите за това са повече от един:

• необективни очаквания, липса на желание за работа ( важи и за двете страни). Не са рядкост случаите – уверявам ви в това – обажда се майка на сравнително голямо дете, искайки час. Когато попитам, дали детето желае да се срещне с мен тя казва, че не е говорила с него. Или вярва, че това е нашата работа – да го мотивираме. Разбира се, че процесът има своето влияне, върху мотивация / демотивация, но това дете ще тръгне от лоша позиция в консултирането / терапията – позиция, в която неговото мнение е без значение. Аз лично бих се замислил дали да започна, при тези условия.
• Обажда се близък на възрастен. Често започва едно дълго и напоително обяснение. Когато мога, го изслушвам търпеливо, въпреки, че често това е време, което е предвидено за друго. Накрая се оказва, че според комуникиращия има проблем, но неговият близък  не мисли по този начин и отказва да посети психолог.  И отново се очаква ние да създадем това желание. На теория това е възможно. На практика, също, стига да приемете, че ще се работи да кажем няколко месеца  - само за това желание, вие ще заплащате това време, като резултатът е неясен – може и да не се създаде желание. Възможно е човекът все още да не е „узрял“ за психологическа работа, да не е готов да признае, че действително има проблем и прочие. Бих казал така – най – добрият вариант е този човек да дойде тогава, когато сам е пожелал да го направи и иска да опита.
• „Случай на спогодба“ – „ ще идвам при вас един месец, а вие ще ми издадете документ за съда, защото се развеждам…“  - това е неетично, непрофесионално и неморално. Всеки уважаващ себе си професионалист би отказал.
• Други примери, които няма да описвам.

За да е справедливо – няколко думи за нелоялните практики. Навярно съществуват във всяка една сфера, за жалост – има ги и в нашата.

• започва се работа по случай, за който на специалиста е пределно ясно в самото начало, че няма нужните компетенции и знания за да се справи. Но въпреки това продължава, да речем шест месеца, защото това са приходи.
• „Аз мога всичко и знам всичко. Аз ще ти казвам как да постъпваш, ти ще изпълняваш, защото аз съм психолог и знам по - добре“ –  без коментар. Хващайте първото такси и си тргъвайте.
• Аз съм не съм „обикновен“ психолог, аз съм психотерапевт. Злоупотребата с тази дума е чудовищна. Имате право да се запознаете със сертификат. Обикновено това са документи, които са изложени на видно място. Не е задължително. Някои колеги имат изкарани курсове – примерно 20 часа в когнитивно – поведенческата терапия, 10 часа семейни констелации и един модул нещо друго. Обучението в която и да е школа продължава години. Тези 20 часа означават, че колегата е започнал в дадено направление и е стигнал до някъде. Разбира се, това не трябва да се пренебрегва – инвестирани са време и средства в повишаването на професионалната квалификация.  Също така забележете още нещо – психотерапевт не означава задължително  по – добър психолог. Означава, че този колега е специализирал в терапевтична школа. Някои кратки пояснения, по – долу.

Как да разбираме различните квалификации

Най – общо казано в съсловието на специалистите, практикуващи психология има четири големи групи.

1 група – специалистите, занимаващи се с научна дейност, със степен доктор, асистент, доцент, професор по психология,

2 група – медицински специалисти, например психиатър, който има и психологическа правоспособност (допълнителна квалификация, освен зоната на медицината);

3 група – психолозите консултанти – за да може дадено лице да практикува като психолог е необходимо да има минимум диплома за бакалавър по психология. Някои уточнения:

- лице с диплома за завършено висше образование (балавър, магистър) може да практикува като консултант.

- същият може да провежда и  тестове, в които е обучен (примерно е завършил клинична психология). Той може да консултира в рамките на широко застъпена дейност, но и в тясната „ниша“ на своята специалност.

- друго лице, което е завършило, да кажем възрастова психология, също може да бъде консултант. То може да провежда и тестове, в които е обучено, като допълнителни квалификации (например е преминало обучение за работа и прилагане на теста Уекслер).

- специалист, завършил университетска специалност по психология и да кажем 20 часа в областта на позитивната терапия също е консултант.

Както виждате „психолог – консултант“ е широко понятие

4 група – психотерапевтите. Това често ( но не винаги) е психолог, който има специализация в терапевтична школа. Различните направления имат и различни години на обучение, които включват теоретични и практически знания, личен опит, наблюдения под супервизия и др.

В зависимост от школата също има и различни степени. Някои се делят на ниво 1, ниво 2 и така нататък. Например в EMDR има две нива – базово и напреднал. В първото от тях този специалист има лимитирани знания, може да работи практически, под супервизия. Когато има второ ниво това повишава неговите възможности, наблюдението върху неговата работа остава препоръчително. Последното е акредитация – трябва да представи известен брой случаи и да опише как е процедирал в тях. Това е и последният, финализиращ етап за него.

В други школи се използват „консултант под супервизия“ ( т.е. той е достигнал до първото ниво), консултант (може да работи в зоната на това ниво), „консултант, обучаващ се в майсторско ниво под супервизия“, „придобил майсторско ниво, психотерапевт“.

Както вече споменах, в направленията има известни разлики, така че това описание е по – скоро информативно и не напълно точно, но вярвам, че успяхте да се ориентирате. Най – кратко казано – психотерапевт е лице, което е стигнало до края на обучението си, в дадено направление и може да работи самостоятелно. Дори и тогава супервизията е желателна. Обикновено, специалистите -  с или без допълнителна квалификация, развиващи сериозна практика и акцентиращи на качеството на своята работа ползват супервизия.

Това разделение, което представих пред вас е малко или много условно. Един специалист може да принадлежи към повече от една група или към всички. Пример – доцент, практикуващ и на свободна практика, със сертификационни обучения за работа с тестове, психотерапевт в областта на позитивната терапия.

След тези уточнения продължаваме по темата.

Първата сесия

Тя поставя началото на вашите впечатления, относно бъдещата работа с този специалист. Характерно за нея е, че трябва да се обработи често солидно количество информация и от двете страни.  Целите пред специалиста са да:

• добие първите се преки впечатления, за вас;
• да изслуша описанието на проблема и да подреди частите с информация;
• се ориентира за текущото ви състояние;
• проследи как се е формирал проблемът / ите, във времето;
• предостави информация, относно възможностите и да поработи с вашите очаквания;
• при нужда да насочи към друг специалист, имащ отношение;

Сами разбирате, че това е базово, кратко описание, събрано в няколко изречения.  Събирането, съответно – предоставянето на информацията обикновено е изморителен процес и за двете страни. Ето какво бихте могли да направите, за премине той по – лесно за вас:

• започнете с кратко описание на настоящето  - какво ви безпокои, как се изразява, от колко време;
• какви са местата, хората или ситуациите, които допринасят за този проблем;
• ако чувствате неудобство, притеснение, обърканост – добре е да го споделите;
• направете описание на личната сфера – семейство, близки, среда, в която работите;
• психологът навярно ще ви попита за миналото – опитайте се заедно с него да преминете през етапите, в които този проблем е започнал да се проявява; бъдете сензитивни към емоциите си – как резонират в момента във вас, как е било преди;
• опитайте се да очертаете вашите бъдещи предизвикателства, по отношение на проблемите, които описахте.

Това в една голяма част обхваща конкретиката за първата сесия. В допълнение бихте могли да направите още някои неща:

• преценете, как се чувствате в това пространство и в контакта със специалиста;
• споделете пред него – той може да внесе известни корекции, до колкото е възможно.
• можете да попитате или прочетете за неговите специализации и досегашен опит, включително и в работата по случаи, подобни на вашия. Вижте каква ще е реакцията – ако специалиста не е склонен да сподели, това не е добър знак. Важно уточнение– имайте впредвид, че всеки въпрос отнема от времето. Ако се залитне твърде много към визитката може да няма възможност за пълноценен контакт, в другите зони.
• попитайте колко време трае сесията и каква е цената, освен ако вече не сте го уточнили, предварително.
• уточнете дали има възможност за комуникация извън сесиите, като последваща подкрепа (включително и занапред) и как е уредено това, в практиката на този специалист (възможно е да се доплаща допълнително);
• искайте обратна връзка и първоначална визия, по вашия случай, както и ако решите –  в какво ще се състои следващата сесия.

Разбира се, инициативата по всички тези точки е възможно да бъде поета от психолога, което ще се отчете положително.

Също така съществува вариант, в който специалистът, след като се е запознал подробно със случая да изрази мнение, че не може да ви помогне – обикновено това решение е мотивирано. Дори да е неприятно за вас да го чуете, това говори за професионализъм – колегата е преценил, че проблематиката не кореспондира със спецификите на неговата практика и с това решение той ви спестява време, нерви и пари. След като вече имате впечатления и детайлна информация бихте могли да използвате услугите му в бъдеще, ако е налице проблем, който резонира с неговата дейност.

Възможни направления, които могат до доведат до загуба на повече време, от очакваното:

• личната визитка на специалиста – както вече споменах това е информация, която в голямата си част може да бъде намерена предварително. Възможно е колегата също да предложи да я изпрати на електронната ви поща, за да не губите време;
• неща, в текущата ситуация, които провокират дискомфорт у вас, за които вие не желаете да споделите – разбира се, това е ваше право. Но е възможно специалиста да се опитва да ви предразположи, да помогне да се отпуснете, за да можете да кореспондирате спокойно. Ако назовете нещата, които ви напрягат ще стане по – бързо;
• твърде дълго описание – безспорно информация е нужна. Но не всяка част от нея е необходима веднага. Ако чувствате, че в момента е най – важно за вас да говорите и това ви помага – кажете го. Аз лично бих приел, но ще се чувствам длъжен да уведомя, че това ще отнеме значителна част от времето. Ако и двете страни са съгласни – няма проблем;
• ненужни спорове – специалистът няма за цел да спори с вас. Но пък и не е нужно да сте на едно мнение. Целта на работата е да се стига до алтернативи, други възможни решения, предложения. Това изисква различни гледни точки, както и плоскости, на които да се стъпе;
• настояване за отговор – знаем, че клиентите желаят отговори. Ние също искаме да ги дадем. Понякога това е възможно веднага, друг път – не. Често възможностите стигат до различни хипотези, които трябва да се проверят, във времето. Наша задача е да водим клиента към алтернативите, но не и да взимаме решения, вместо него. Това не е правилно, по много причини;
• непреклонно желание да се потвърди или отрече твърдение – „кажете аз страхливец ли съм“, „красив/а ли съм“, „досаден човек ли съм“ – вижте, ние няма как да отговорим на тези въпроси. Дори и да се направи, което не е правилно  - до какво ще доведе този отговор? Това ще е мнение на един човек; животът навън е съставен от различни хора – много и различни мнения. Аз лично бих рефлектирал този въпрос към вас – как вие смятате и кое ви мотивира, в това направление. Защото, в крайна сметка е важно как вие самите го виждате и кое ви задвижва в това мнение.

В заключение – някои митове и факти за работата с психолог.

Мит 1 – „психологията е псевдонаука и работата със специалист от тази сфера е загуба на време“

Факти – първо думата психология е генерална категория и обхваща наистина много неща. В годините са провеждани редица изследвания, реализирани са многобройни научни публикации, подкрепени от доказателства. В зони на тази наука са регистрирани и апаратни методи за проверка, относно възможността да се влияе на поведението и общо казано – на начина, по който човек се чувства, повлиян от псих. подкрепа.

Психологията се развива в терапевтичните направления, научната дейност, военното дело, криминалистиката, корпоративната сфера, спортът и още много други. Да приемем, че те всички са обединени от инвестирането в нещо, което е загуба на време и пари е нелепо.

Някои от психологическите тестове, са разработени и стандартизирани в различни страни, което означава, че те на практика са пробирани сред местното население, за да се добият статистическите норми, понякога за периоди, доближаващи или дори – задминаващи годините на човешкия живот. Това е огромна популация от хора и количество от време. Ако те (тестовете) не работеха, не мислите ли, че това щеше да стане ясно, на практика?

Можем да продължим с фактите още доста дълго. Вярвам, че това не е нужно.

Мит 2 – „ по – добре приемай лекарства, отколкото да си губиш времето в приказки“

Факти – медикаментите са нещо, което принципно има отношение и в някои случаи е наистина наложително. Но вие не можете да си ги самопредпишете. Това е наистина важно и вие не трябва да се самолекувате.

По – нататък -  те ще осъществят своето химическо въздействие, върху тялото, но не могат да променят решенията, поведението, мисленето.

Обратното също е вярно – можете да работите много дълго със себе си, но думите, хипотезите, решенията и стратегиите няма да добавят например серотонин, от който имате нужда, поради критично занижените нива.

Често разрешаването на дадена проблематика лежи в комплексните действия, които не рядко изискват едновременно и медицинска и психична терапия. Възможно е да се прилага и само единият вариант, но това е нещо, което трябва да се прецени.

Мит 3 – „ ако не се чувствам щастлив от терапията, ако тя не разреши моите проблеми, то значи тази терапия и/или психолог не струват“

Факти – действително постигането на резултати е най – хубавото нещо и за клиентът и за консултиращият го. Също така не е изключено, да не достигат опит или мотивация. Но резултатите са част от процес и усилия – често трудни и предизвикателни. Част от направени опити и проверка. Изплакани сълзи, обвинения към себе си, мъчителни емоции. Път, който се върви. В него присъстват и положителните и отрицателните нагласи, преживявания, мисли, емоции и така нататък. Ако не можем да приемем това, може би не сме напълно готови за такъв вид работа и ще трябва да се направят избори, които са част от личното право на всеки човек. Но той трябва да е наясно с това, което следва от тях, не само в тази сфера, но и във всяка друга.

 

Автор: Станимир Стойков - психолог, специалист EMDR терапия, психотерапевт

Повече за автора тук.