Николета Стоянова - психолог, психотерапевт под супервизия
Случвало ли ти се е да се чувстваш така, сякаш са те разпънали на кръст?
Всеки иска нещо от теб. Роднини те молят за помощ, a ти не можеш да откажеш - “Защото това ми е семейството”.
Приятели те канят на поредната вечеря или те молят за услуга, а ти пак не можеш да откажеш, защото - “Те са ми близки, не искам да оставам сам”.
Партньорът ти или потенциален такъв иска да отидете на поредното занимание, а съществото ти вътрешно се противопоставя - предпочиташ книгата, одеалото, диванчето и уют, но отиваш, защото - “Може да го загубя, може да не пожелае да ме види отново, да ми се разсърди”.
По този начин се появява вътреличностен конфликт между това да избереш себе си и да бъдеш автентичен, и това да се харесаш на другите. Запитай се, обаче дали ти харесваш себе си, когато не си най-автентичната си версия и се опитваш да се нагодиш спрямо чужди стандарти и форми?
Когато сме били малки сме имали нужда от това родителят да ни приеме просто, защото ни има. Ако, обаче, е бил наличен емоционално или физически отсъстващ и неоткликващ на нуждите на детето значим възрастен/родител, то израства с представата, че любовта е необходимо да бъде извоювана, че трябва да се бори за нея. Обикновено тези хора се справят с всичко сами и им е трудно да се смирят и да поискат помощ, когато имат нужда. Повече разчитат, на това хората да се досещат. Трудно поставят граници, защото имат необходимост да бъдат харесани и приети, макар и с цената да не са напълно себе си.
За всеки път, когато казваш “да”, а тялото ти иска да каже “не”, нарушаваш личните си граници и предаваш себе си.
Замислял ли си се, защо жените харесват така наречените “алфа мъже”, които по мое мнение са абсолютно нормални хора, които просто боравят здравословно с това страховито “не”? Защото мъжът, който казва не, е здраво стъпил на краката си, вдъхва доверие и уважение. Той може да бъде опора. Несъзнавано всяка жена би предпочела да бъде с мъж - опора, отколкото с пластилин, който изкусно да оформя.
Да кажеш “не” означава, че избираш себе си и уважаваш себе си.
Често, когато имаме проблем с тази думичка се появява чувство на вина, гняв и вътреличностен конфликт, които работят като бомба със закъснител. И ахааа скоро ще избухне, автоагресивно или върху невинни хора, които нямат нищо общо с породеното в нас напрежение. Нещо като тенджера под налягане, която работи ли, работи.
Не след дълго могат да се появят и психосоматични симптоми. Тялото е умен механизъм и когато не чуваме какво ни говори главата, то ни помага нагледно да видим върху какво е необходимо да работим. Било то с дерматологични заболявания, било то с Хашимото, Язва, Гастрит, Колит.
Какво можеш да направиш, за да заздравиш личните граници?
- Да се обърнеш към професионалист/терапевт, с който ще можеш да работиш в защитена среда (в кабинет) и да изследваш какво стои зад всяко нежелано “да”.
- Заедно да укрепим АЗ образът, като работим върху самочувствието, себеоценката, ограничаващите те убеждения и увереността ти.
- Да разтоварим вината, гнева, напрежението и натрупаните негативни емоции.
- Да проверим до колко реалността съответства на това, което е в мислите ти.
- Да затворим вратата на “разградения двор” и да внесем спокойствие в живота ти.
Автор: Николета Стоянова - психолог, психотерапевт под супервизия, спортен психолог