Николета Стоянова - психолог, психотерапевт под супервизия
Първо нека изясним какво е отлагането?
Отговор на определен тригер, който води до стресова ситуация.
За да се справим с тази стресова ситуация избираме навика “да отложим”. Да, навик, защото можем да се отучим от всичко, което правим и не ни харесва. А отлагането от своя страна е удоволствие, защото обикновено заменяме това, което е необходимо да направим, с нещо, което харесваме и ни носи щастие.
Всички хора отлагат. Твоето отлагане не е нещо ексклузивно!
Да дадем пример за отговор на такава ситуация: имам финансови затруднения, но в момента не съм в състояние да ги реша.
Днес виждам, че имам 15 пропуснати работни повиквания и това ми създава дискомфорт. Префронталният ми кортекс (кора) иска да изкрещи “Какво по дяволите? Аз съм стресиран от това, че не мога да се справя с финансовите ти затруднения и се притеснявам за пенсията ти/ за сигурността си, а ти ще ме занимаваш с пропуснати обаждания? По-добре поцъкай в Тикток, поиграй Плейстейшън или погледай забавни клипчета в Ютюб”.
И така се оказва, че вместо да се изправя срещу страха си, аз го замитам под килима и съм загубила 1 час от живота ми, а работата все още не е свършена. Това създава все повече тревожност и дискомфорт.
Отлагането може да бъде и от страх от неизвестното, недоверие в себе си и в другите.
Как можем да се справим с него?
- Първо да го адресираме. Когато се появи ситуация, в която виждаме, че се подмотваме и избягваме да си кажем “Добре, виждам какво се случва сега. Страх те е от това и това, не искаш да направиш промяна и това е нормално. Това е човешко”.
- Да си простиши да се простиш с чувството за вина. Колкото и наивно да звучи е необходимо да си кажеш “Добре отново сгафих и нищо не направих. Стоя си в застой, но въпреки това си прощавам и от този път избирам да направя малка крачка към промяната”.
- Трето, когато се появи ситуация, в която отлагаме е необходимо да “счупим” навика, заученото ни поведение на отбягване като този път след като сме го адресирали, простили сме си, си кажем “ Този път и само този път ще направя нещо различно, защото имам воля. Ще направя малка крачка. Например, ще се обадя на 2-ма човека”. Не се ангажирайте с думите “оттук нататък и винаги вече ще правя така”!
Доказано е, че голям процент от хората веднъж започнали и прекъснали този омагьосан кръг на повторение довършват ангажиментите си докрай. Те просто изграждат нов навик за отговор на действие и той не е отлагане, а активност.
Важно е да разберем, че отлагаме не заради самите обаждания или невъзможност да се разделим с токсичен човек, а защото това е тригер. Първопричината винаги е нещо друго. Например страха от самотата, който ни поставя отново и отново в нездравословна връзка, за да не бъдем сами. Или егото, което не може да приеме, че сме се провалили.
Необходимо е да се работи по автономността на човек. По заздравяването на Аз – образа и преформулиране на когнитивните му изкривявания, които го поставят в пасивна позиция, в която е във фантазмения свят и бяга от реалността. Отлагането е фрустриращ кръговат, който може да бъде прекъснат с осъзнатост и проактивност. Единсвения начин за личностно развитие в положителна, градивна посока е като „не се избягва болката“ - тя има лечебен и обучителен ресурс, който може да бъде използван, за сметка на отлагането и отдаването на удоволствието, което рано или късно може да доведе до зависимости: към устройства, порно, субстанции, алкохол, връзки и много други.
А ти отлагаш ли нещо в момента?
Автор: Николета Стоянова - психолог, психотерапевт под супервизия, спортен психолог