Албена Комитова - психолог, психотерапевт и професионален коуч
Пропуснал си Част 1? Виж я тук → Част 1
След като спреш да се разливаш… какво се случва после?
В първата част говорихме за онзи почти незабележим момент,
в който от свързване започваме да се губим.
За реката, която губи бреговете си…
и започва да се разлива.
Но има още нещо, което често не се казва.
Когато започнеш да се връщаш към себе си…
рядко отиваш директно в баланс.
По-често махалото тръгва в другата посока.
От разливане… към стена
След дълго време, в което си давал прекалено много,
в един момент идва умората.
И тогава се появява нещо ново:
твърдост. дистанция. затваряне.
Не защото не искаш близост.
А защото искаш да се предпазиш.
Твърдите граници са като стена.
Те пазят.
Много добре пазят.
Но също така…
не позволяват да има среща.
Може да се разпознаеш тук, ако:
- държиш дистанция, дори когато ти се иска близост
- трудно допускаш хора до себе си
- избягваш да споделяш уязвимост
- усещаш, че трябва да си нащрек
- се затваряш при напрежение или конфликт
- предпочиташ да се отдръпнеш, вместо да останеш в контакт
Това не е студенина.
Това е защита.
Често родена от моменти, в които:
- границите ти са били нарушавани
- преживял си болка, претоварване или разочарование
- си се научил, че близостта може да наранява
И тогава вътрешният избор става:
„По-добре сам… отколкото отново наранен.“
Цената на стената
Твърдите граници пазят от болка.
Но също така ни лишават от:
- близост
- спонтанност
- нова опитност
- движение
- смисъл
И се появява нещо много тихо:
самота… дори когато има хора около теб
Махалото
Често движението изглежда така:
- от разливане → към затваряне
- от затваряне → обратно към разливане
Това не е объркване.
Това е процес.
Тялото и психиката търсят нова форма.
Има и трето място
Не е в крайностите.
А между тях.
Граници, които не са нито липса, нито стена.
А жив процес.
Като реката, за която говорихме
Когато има брегове -
реката не спира да тече.
Тя става:
- по-дълбока
- по-ясна
- по-силна
- по-жива
Бреговете не я ограничават.
Те ѝ дават форма.
Така изглеждат и зрелите граници.
Не твърди.
Не разляти.
А гъвкави.
Гъвкавите граници
Те се променят според:
- ситуацията
- човека срещу теб
- вътрешното ти състояние
И се усещат като вътрешна опора, а не като напрежение.
Те:
- дават стабилност, без да втвърдяват
- създават близост, без да разливат
- носят спокойствие, без да изолират
- помагат да избираш, вместо да реагираш
- свързват те със собствената ти истина
Как започва това?
С един въпрос.
„Коя моя нужда имам да уважа точно сега?“
И още един:
„На какво трябва да кажа ‘не’, за да кажа ‘да’ на себе си?“
Понякога това звучи съвсем просто:
- „Имам нужда от време.“
- „Не ми е комфортно.“
- „Това е моето решение.“
- „Нямам ресурс в момента.“
Без:
- обяснения
- оправдания
- убеждаване
С:
- яснота
- присъствие
- уважение
Защото границата не е срещу другия.
Тя е за теб.
И тук се затваря кръгът от първата част
Там говорихме за реката, която се разлива.
Тук говорим за реката, която отново намира бреговете си.
И започва да тече.
Шумно, игриво, с цел и посока
И ако усещаш, че се люлееш между тези две крайности -
разливане и затваряне…
може би си точно там, където започва пътуването към теб самия..
Понякога сам.
Понякога в разговор.
Понякога в пространство, в което можеш да бъдеш себе си и да изследваш без натиск.
И ако усетиш, че е време да направиш следващата крачка,
Като това да си запазиш час за среща.
Не като решение.
А като още един бряг,
по който реката започва да се връща към себе си.
Продължи с Част 3 → [виж тук]
Автор: Албена Комитова - психолог, психотерапевт и професионален коуч