Слав Славов, доктор по психология
„Имате ли безплатен WiFi?“ и „Каква е паролата за WiFi?“ са обичайни въпроси в хотел, кафене, ресторант, търговски център или на гара. Когато мобилният интернет е слаб или ограничен, много хора включват Wi-Fi на телефона и преглеждат наличните безплатни мрежи.
Безплатен интернет се предлага и на обществени места. В София такива Wi-Fi зони са изграждани по части от централната градска зона и в някои паркове, включително по инициативата WiFi4EU. Това прави обществения интернет по-достъпен, но не отменя необходимостта от внимание.
Телефонът открива тези мрежи чрез Wi-Fi, а не чрез Bluetooth. Самият списък с налични мрежи обаче не показва дали една връзка е действително безопасна. Име като Free WiFi, Public WiFi или Guest WiFi може да изглежда официално, без непременно да принадлежи на съответния обект.
Тук се появява психологическият капан на удобството. Когато бързаме, уморени сме или искаме веднага да влезем в интернет, натискаме „Свързване“ почти автоматично. Незабавната полза изглежда по-важна от един възможен, но невидим риск.
Използването на обществен WiFi не означава непременно, че личните ни данни ще бъдат компрометирани. Все пак е разумно да проверим точното име на мрежата, да не пренебрегваме предупрежденията за несигурна връзка и да не въвеждаме пароли, банкови данни или друга чувствителна информация в непознати страници.
При онлайн банкиране, плащания и достъп до важни профили мобилните данни са по-предпазливият избор.
Онлайн сигурността започва с кратка пауза преди натискането на „Свързване“. Понякога рискът не е в самия безплатен интернет, а в автоматичното доверие към първата мрежа, която телефонът ни показва.
Слав Славов, доктор по психология