"Искам да чуеш МЕН!"Колко често се чувстваме неразбрани от близките си? Усещането, че не достигаме до другия, провокира в нас различни чувства - болка, отчуждение, вина, усещане за отхвърляне...
Идва ни да крещим в стремежа си да достигнем до тях, или пък да избягаме надалеч, за да съхраним себе си...
Искаааам да чуеш МЕЕЕЕЕН!!!
Но защо не ни чуват?
Поради същата причина, по която и ние не чуваме тях - МИНАЛОТО на всеки индивид, което тихичко в този миг се е прокраднало и сляло с настоящето ни.
Границата е размита вече. Кое е сега, кое е вчера, кое е утре... Кой е този срещу мен сега? Реален ли е? Отминала илюзия ли е? Може би бъдеща такава... ?
Мисълта препуска, болката е активирана, образът пред мен е друг... Аз се връщам в миналото си като сякаш прескачам през " реалностите". Червените бутони са натиснати, срам, вина, отхвърляне, самота, опустошение - всички в миг активирани...
Реакция в настоящето - студенина, желание за справедливост, привидна апатия, или може би ... агресия, яд, гняв от неизречени там и тогава чувства. Сега напират, нямат форма и структура, но излизат неконтролируемо от мен и се сблъскват с отсрещния. Кой е той? Какво иска от мен? Това вече съм го преживявал и този път ще отговоря! Няма да му се оставя да ме нарани!
А другият отвръща: "Искам да чуеш МЕН!"
Усеща, че виковете му отекват в нищото на минал опит и травми... Хей, ти, ела тук, бъди тук с мен! Аз съм РЕАЛНОСТТА СЕГА! Аз съм с теб! Аз съм до теб! Оставам тук! Недей се губи из болки с различни имена от вече преминал живот!
Моля те, чуй мен! Сега! Недей, не залитай в мисли..., даже не мисли! Поспри! Аз съм тук за теб! Искам да чуеш САМО МЕН!
Хайде, прегърни и целуни ме нежно!
Времето върви напред!
Стига излишни думи!
Стига излишни мисли!
Чуй ме със сърцето си!
Автор: Михаела Ангелова
*Повече за психолог и семеен консултант Михаела Ангелова тук.