Абстракт: Настоящата статия има за цел да анализира тревожността като относително трайна личностова особеност, като тя е свързана със сравнително устойчиво формирани емоционални нагласи и стереотипи към надценяващо възприемане на широк кръг явления и събития като заплашващи, към очакване и предвиждане на неблагоприятен изход от различни ситуации, действия и начинания. Стремежът на автора е да покаже ключовата роля, която негативните мисли, свързани с тревожността играят в цялостното психично фнкциониране на индивида . Мислите, които се намират в хората първоначално са привлечени към тях от вниманието, което им отделят и се „залепват“ за тях в зависимост от нивото на емоционална реакция, която имаме към тях. Енергията и вниманието, което човек отделя на тревожните мисли са факторите, които ги привличат. В статията са посочени едни от ефективните начини за промяна на тревожните мисли, а именно: промяната на отношението към мисълта и тази промяна бързо ще обезоръжи емоционалната реакция, която човек има към тревожната мисъл. Хората никога няма да могат напълно да контролират, какво преминава през ума им, но те могат да контролират как ще реагират на това, което преминава. В тази статия се изследват и проследяват някои терапевтични интервенции, създадени за идентифициране и промяна на негативните автоматични мисли и когнитивните схеми, както и трудността на хората да наблюдават и регистрират негативните си мисли.
Ключови думи: негативни автоматични мисли, когнитивна терапия, тревожност.
Днес, в началото на 21 век, ние сме свидетели и участници в едно голямо по рода си научно- техническо развитие. Съвременните масмедии, публикациите в печата, компютрите и интернет засилват достъпа до всякакъв вид информация в планетарен мащаб. Чрез новите технологии за комуникация, ние разбираме какво става с хора, организации и цели държави, попаднали във вълната на ускорителната промяна.
Но за да могат хората да се адаптират към тази бърза промяна на обстановката, са нужни специфични знания и умения, които доскоро те не са притежавали. Това състояние на персонална и социална неадаптираност, предизвикана от стремителното връхлитащо утре, довежда до “ шок от бъдещето” и нарастване на стреса в личността. Във всеки един момент почти 10% от цялото население в света страда от депресия и повече от 10% от индивидите имат една или друга форма на тревожни разстройства. Освен това, много други хора страдат от различни психологични проблеми и лични затруднения. Ето защо ускореното развитие на новото информационно общество и повишеното ниво на стрес са наложили необходимостта от разработване на бързи терапевтични методи и стратегии за справяне с доказана ефективност.
Според Арън Бек /1976/, когнитивната терапия е основана на съществената теоретична парадигма, че чувствата и поведението на индивида са детерминирани в голяма степен от начина, по който той структурира света. Структурирането на света от отделната личност се основава на нейните когниции / вербални или образни идеи, достъпни до съзнанието/, като тези когниции се базират на дисфункционалните допускания и когнитивните схеми, развити в предишния опит на човек. Всяко емоционално състояние, независимо от неговия първоизточник, е свързано с характерен модел на мислене. Тревожността е съпроводена от мисли за лична заплаха и уязвимост, депресията – с идеята за загуба, гневът – с мисълта, че някой е постъпил неискрено или е нарушил нечии лични правила.
В когнитивният модел на емоционалните разстройства се разграничават две различни нива на неуравновесено мислене. Негативните автоматични мисли са тези мисли или образи, които присъстват в специфичните ситуации, когато човек е тревожен и отразяват съдържанието на когнитивните схеми. Тези мисли се наричат автоматични, защото са спонтанни и са на границата на съзнанието като елементи от потока на вътрешния монолог на човека.
На базата на своя ранен опит, личността стига до фундаментални негативни изказвания за себе си, /”Аз съм непревлекателен”, за другите хора / “ Другите не ме харесват”/ и за света / “ Животът е непредсказуем”/, които Мелани Фенъл нарича “ дъното” / “ bottom line”/. В когнитивната терапия “ дъното” ще има статуса на схема / A. Beck et al, 1990/, на ранна неадаптивна схема / Young, 1990/ или на основно убеждение / Beck, 1995; Greenberger & Padesky, 1995/.
Като едно от най- честите преживявания в човека, тревожността може да се прояви под различни форми, които се различават етиопатогенетично и клинично. Тя може да бъде израз на трайна личностова особеност или да се проявява епизодично, в норма и патология.
Съществуват основно два вида тревожност: нормална и патологична. Нормалната тревожност е с такава интензивност и / или продължителност, които не нарушават нормалното функциониране на личността. Тя е предупреждение за възможните опасности и по този начин облекчава целенасочената активност, т.е. може да играе определено адаптивна роля.
Патологичната тревожност представлява неадекватен по своята интензивност и / или продължителност отговор на даден стимул / или група от стимули/, интерфериращ неблагоприятно с функционирането на личността и психичното й състояние.
За някои хора с тревожност, няма специфични грижи, които да са определена причина за тревожно мислене, по скоро има тревожене за самото тревожене и преживяване на мислите като дискомфортни и насилственни. Това се нарича мета-тревога. Wells (1994) направи коментар че мета-тревогата изглежда се отразява едновременно върху негативното оценяване на значимостта на мисленето и върху трудности с регулирането на мислите. Неговата “Опис на Тревожност и Мислене” е субскала съдъжаща вярвания като “Аз мисля че пропускам много неща в живота си защото се тревожа твърде много.” “Неприятните мисли влизат в съзнанието ми против моята воля.” и “Тревожа се за това че не мога да контролирам мислите си както би ми се искало.”
Понякога нежеланите натрапливи мисли идват от предишни опити, друг път те просто са странни. Във всички тези случаи, човек е обезпокоен от тревожните мисли, защото те причиняват дистрес и безпокойство. Има един израз „ мисли, залепнали като лепило“. Самият акт на емоционална реакция към дадена мисъл залепва мисълта повече за личността и колкото повече време човек прекарва да се притеснява за натрапливостта за мисълта, толкова повече тази натраплива мисъл и всички свързани с нея мисли са там през цялото време- сутринта, когато се събужда човек и през нощта, когато се опитва да заспи. Мисълта започва да се залепва за психеята на човека, защото неговата емоционална реакция към нея има залепваща сила. Най- важният въпрос е как личността оценява тези мисли и тази оценка определя колко влияние те ще имат върху неговия живот.
Методология
Идентифициране и промяна на негативните мисли
За някои клиенти е лесно да идентифицират своите негативни автоматични мисли още в началото на терапията. Все пак, при други клиенти се изисква някакво обучение преди да могат уверено да идентифицират ключовите си мисли, свързани с тревожността. Има няколко причини, поради които за клиентите с тревожно разстройство може да е трудно първоначално да идентифицират своите автоматични мисли.
Първо, негативните автоматични мисли могат да бъдат толкова свойствени и привидно полезни, че те не успяват да привлекат вниманието на клиента. Второ, визуалните образи играят важна роля в тревожността. Тези образи могат да бъдат изключително кратки / по- малко от секунда/ и затова е трудно да бъдат доловени или разбрани. Освен това, образите, асоциирани със силна тревожност могат да бъдат странни / да колабираш в магазин/. Това понякога прави клиентите неохотни да вземат в предвид автоматичните мисли или да ги дискутират, поне докато те не са предупредени, че тези странни образи нормално съпътстват силната тревожност. Трето, защото мислите свързани с опасност могат да породят тревожност, клиентите се опитват да се ангажират с различни форми на скрито и явно избягване. Когато клиентите имат кратък образ или мисъл, отнасяща се до възприета катастрофа, те могат бързо да се опитат да потиснат образа като се разсейват или се махнат от ситуацията, която разкрива мисълта. Това възпира детайлизираното разгръщане на мисълта и така прави трудно за клиентите да доловят конкретната същност на свързаните с тревожността когниции.
Техниката “грижа – време” е предназначена за регулиране на мислите в измерението на мета-тревогата чрез подсказване на клиента че когато има повтарящи се тревоги което е несъвместимо с изпълнение на задачите му, клиента се инструктира да ги отложи и изпрати в специфично време за да бъдат събрани за така наречен “тревожен половин час”. Рационалността на това да се дадат 30 минути тревожене на ден е повече от достатъчна за всеки тревожен човек. Трябва да се отбележи че това не е окуражаване на клиента към когнитивно избягване но е начин за клиента да се заеме с проблемните си мисли в по удобно време.
Клиентите с практикуват когнитивното избягване като си казват че няма да мислят за това което ги безпокой. Това има обратният на желания ефект. Грешката в традиционното мислене на клиента трябва да бъде осветена от терапевта с думите: “Ако аз поискам от теб да не мислиш за розов слон (пауза) тогава това ще те накара да мислиш за него повече.” След това терапевтът трябва да премине към обяснението че предписанията от приятели и семейство от рода на “Не се тревожи за това” имат най-често обратният ефект. Обикновено клиентите са облекчени че тяхното неизказано желание другите да престанат да им казват “Не се тревожи за това” е узаконено. Те често са се чувствали подтиснато да кажат нещо поради ясната позиция на другите.
Полезно е за клиентите да използват химикалка и хартия в техният тревожен половин час защото това създава степен на обективност за техните тревоги. Клиентите също така могат да използват “Запис на мисли” през това време. Важно е да се подчертае че “тревога – време” техниката е по-проста за разбиране от колкото за прилагане и че първоначално нейните ефекти може да са едва забележими но с продължителната практика те стават много по отчетливи.
Заключение
В тази статия бяха посочени най- съществените автоматични мисли, какъв е техният първоизточник, как хората с тревожност проявяват различни видове когниции, които се отнасят до тревожността, и също бяха посочени някои трудности при идентифицирането, разпознаването на негативните мисли.
Библиография
1. American Psychiatric Association. Diagnostic and statistical
manual of mental disorders. 4th ed., text revision.
Washington, D.C.: American Psychiatric Association,
2. Barlow DH 2010Anxiety and Its Disorders The nature and Treatment of Anxiety and Panic . 2nd ed. New York , NY,Guilford Press.
3. Michael W. Otto Ph.D.; 2004;65 {suppl 5} J Clinical Psychiatry Cognitive- behavioral therapy for the treatment of anxiety disorders =
3. Roy-Byrne PP, Stein MB, Russo , Mercier E, Thomas
R, McQuaid J, et al. Panic disorder in the primary care
setting: comorbidity, disability, service utilization, and
treatment. J Clin Psychiatry 1999;60:492-9.
4. Salkovskis, P. M., ed.,1996. Frontiers of Cognitive Therapy. New York: Guilford Press.
5. Salkovskis, P. M., ed., 1996. Trends in Cognitive and Behavioural Therapies. Chichester: W J Wiley & Sons.
Тази статия е публикувана в Сборник по клинична и консултативна психология, бр. 1, 2012г., Включени са научни доклади, съвременни проучвания и нови терапевтични подходи, изложени на Първия национален конгрес по клинична и консултативна психология 29.VI. – 01.VII.2012 г., гр.София.
Повече информация за психолог и психотерапевт д-р Филипа Каменова тук.