В българският тълковен речник можем да открием под думата болка: Душевна или телесна болка: мъка, патило, теглило.
Какво всъщност е страданието и поражадащата се от него болка? Защо заема такава голяма част от нашия живот? Кой ни го праща- Господ, някаква зла сила, съдбата, …или сами си го причиняваме?
Какво е болката? Може ли тя да бъде разчленена на елементи или е една цялост? Болката се разполага в един континиум между здравето и болестта, болката може да е хронична или временна, може да е симптом или просто състояние. В много случаи тя ни помага да се осъзнаем къде се намираме в житейският път, как вървим и още колко ни остава.
Въпросът за смисъла на страданията е дълъг, съществува още от древността и може да се каже дори вечен. Той е изучаван от философи и социолози, психолози, богослови, писатели и многожество други.
В литературата и по конкретно за Достоевски страданието и болката имат метафизично съдържание, има я метафизиката на страданието. Разколников в „Престъпление и наказание“ коленичи пред Соня и целува краката ѝ с думите: „Коленичих не пред тебе, но пред цялото човечество, което страда”. Зосима също обяснява, защо е коленичил пред Дмитрий Карамазов, с думите: „Вчера коленичих пред страданието, което му предстои да изпита”. С други думи, героите на Достоевски са разкъсвани от болка, от борбата между доброто и злото, Кръстът и Страданието. Според А.П. Чехов „странно нещо е душата. Никой не знае къде се намира, но всеки знае как боли.“.Може би оттам идва и израза, който често се използва в българския контекст „ Боли ме душата“.
Според мен, страданието не подлежи на описание, а на осмисляне. Слушайки многобройните истории, които хората са ми разказвали в моята консултативна и терапевтична практика и трупайки личен опит, аз, подобно на Моканина от „По жицата“, понякога мисленно възкликвам: „Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже“.
От гледна точка на психологията и психотерапията болката е фундаментално човешко преживяване, което може да има своя физиологична причина, но може и да няма, а да е отговор на психично преживяване, но то винаги е истинно за личността. Диагнозата на болковото разстройство е затруднено, защото то е субективно преживяване. Ежедневно възникваща болка в продължение на 6 или повече месеца се окачествява като хронична болка. По разбираеми причини тя се съчетава с невровегетативни симптоми, депресивни реакции, нарушения в съня и апетита.
Нагласите за интерпретиране на болката имат културен елемент и индивидуална особеност, която е определена от личния опит на личността. Според източните култури главоболието се е свълзвало с наказания за грехове или мъчение от дявола. Хората от азиатските култури са склонни да интерпретират стомашната болка предимно като симптом на психичен дискомфорт, докато в българската култура като телесна, язвена болест.
От друга страна, част от хората оценяват причините за болката предимно екстрапунитивно, вън от тях и разчитат предимно на специалните лекарства, докато други ги свързват със своя характер и поведение и се преживяват виновни за болката. Вardq Dyk,правят изследвания за теориите на пациентите за произхода на хроничните болки и обобщават, че най- често те са свързани със стреса, физическите увреждания, увреждания от бактерии, вируси и волята на Бог или съдбата. Тези личностови теории в голяма степен определят емоционалната реакция към болката. Специално място имат негативните Аз -концепции, където индивидите вярват, че са жертва на зла съдба или лошо отношение към тях от другите. Това ги кара да се чувстват безпомощни и като обречени на мъчителни заболявания, които ще имат неблагоприятна прогноза, при което живеят в мъчително очакване на болковия край на болестта. Негативната Аз- концепция прави динамичната вързка между унижаването в детството и нуждата от болка в живота на възрастния.
Bolwby със своята теория за емоционалната привързаност с майката постулира, че ако е имало здрава привързаност, инвдивидът развива капацитет да удържа породените в душата емоции. Когато е нямало такова емоционално привързване и емоциите са останали много незрели, индивидите преживяват емоционално болезнено както психични, така и телесни болки.
Но ако погледнем болката и със съзидателна функция, можем да кажем, че всичко прекрасно е свързано с болка и често болката ни води към радост. Розата създава бодли, а от бодлите израства роза. Дъгата обикновено се появява след дъжд и буря. Бурята трябва да отмине, за да започнат да се виждат на небето звездите. В този ред на мисли, любовта също е болка, този, който не го боли за Другия, той и не обича ближния си. За да създадем шедьовър в изкуството се изисква усилена работа с чука. Великите души дължат своето величие на тежки скърби. Златото и скъпоценните накити отначало минават през огнено горнило.
Разсъждението, просветено от християнската вяра и любомъдрие, ражда способност прозорливо да гледаме в дълбочина природата на болката. В болката човек вижда радост и надежда, защото и Иисус Христос е възтържествувал чрез болката на Страданията и Кръста.
Болката съкрушава човешкото същество, тя е огън пояждащ. Тя е буря и щорм. „Вътрешностите ми са като развълнувано море, не намират никога покой“, – казва Соломон. Има моменти, когато изпитанията връхлитат едно след друго или се стоварват едновременно заедно всички. Кръстът тогава е твърде тежък. Напрежението стига своя апогей. Душата изпитва такава тежест, че едва се крепи. Всичко наоколо и вътре ни се вижда черно. Наоколо мрак, наоколо безизходност. Св. Григорий Богослов казва: „Доброто отмина; бедите предизвикават и явстват; пътят минава всред нощ; отникъде фар не се вижда, Христос като че ли спи”.
Този отговор е двойнствен. От богословска страна, болката е резултат от падение, от грях. Тя е резултат от неправилно използване на свободата, плод на непослушание. От етична и нравствена страна, тя е средство за придобиване на добродетели и съвършенство.
„Ще почитам винаги Бога, – казва св. Григорий Богослов, – каквито и изпитания Той да допусне да ме постигнат. Болката за мен е лекарство на спасение” . А св. Василий Велики казва така: „И тъй като Бог ни приготвя венеца на Своето Царство, то повод за добродетелта нека бъде болестта”. Според св. Йоан Златоуст „скърбите ни поставят по-близо до Бога. И ако мислим за ползата от скърбите за вечността, то няма да скърбим“ .Свети апостол Павел, претърпял толкова гонения и скърби, цял уязвен от „Господните рани”, учи, че Бог допуска човек да страда „за полза, за да сме съпричастни с Неговата светиня” (Евр. 12:10).
След като описах болката като понятие как да се справим с нея? Какво да направим, за да намалим страданието?
Индивидите, които имат изгравдени ефективни стратегии за справяне с житейски проблеми, вярват, че могат да имат контрол над болката. Обратно, индивид, които имат неефективни стратегии за справяне, стоят като безпомощни, пасимвно изчакващи и единствено надяващи се на другите , не вярват, че могат да имат контрол над болката и не се включват н лечение.
Емоционалната реакция на хората към болката е различна и в голяма степен определена от техния минал опит към болка и индивидуална специфичност на емоционален живот в ситуации на затруднения. Индививидите, които са в обичайно добро настроение, преживяват повече от половината от деня в позитивни емоции имат по- висок праг на болкова раздраза. От личния си опит много хора знаят как емоционално позитивното екзалтиране в една ситуация може да намали болковото преживяване. В различни изследвания клиничните психолози подчертават, че хората, които имат любимо занимание и го практикуват поне два пъти седмично са с висок праг на болкова поносимост. Освен това чувството за хумор и позитивната нагласа на личността помагат за справянето с болката. Молитвата е друг начин за справяне с болката, религиозно убедените хора черпят от вярата си в Бога тонус за дейностите си и справяне с болестите, включително и болката.
Най- често две са основните състояния на телесен отговор при болка- телесно напрежение или телесно изчерпване, умора, загуба на енергия. Индвидите с добра физическа кондиция имат по- висок праг на болкова раздраза.
Препоръчително е обучение в релаксация, физическа рехабилитация.
Деца, преживели физически увреди на кожата или малтретирани в ранни детски години са с болезнена чувствителност към болка. Терапията чрез кожата, масажите са особено ефективни и обезболяващи.
Професионалистът прави с пациента така наречения преглед на живота , в който подпомага пациента да премине миналото си и преживее наново силните и важни моменти от живота. В този преглед се редефинира болестта, като възможност да се намери смисъла на живота, темата за смъртта.
Дейностите, в които се ангажира вниманието на пациента и пораждат удоволствени преживявания отлагат болката във времето и намаляват нейният интензитет и времетраене. Предписваните дейности трябва да са свързани с индивидуалните интереси и желания на пациента, като препоръчителни са тези, при които той е имал в своя предболестен период. Специално внимание се обръща на желанието за възстановяването на професионалната дейност, която носи преживяване за смисъл на живот и надежда към бъдещето. Хоби, възстановяване на смисъла на живот и полезност.
В домашна работа
Да се проследява кога възниква болката, колко интензивна е тя, кои неща я правят поносима, кои я засилват.
В домашна работа да се проследят високорисковите ситуации за поява на болка.
Изследване на мислите, свързани с болката и тяхната промяна. Разсейване от обезпокоителните мисли, които водят до болка.
Преформулиране на преживяването на болка, особено когато то поразява Аз – концепцията, че съм слаб, безпомощен, жертва, че съм отхвърлен от Бога.
Духовното отношение към страданията дава решението на великия въпрос и води от мрака към светлината. В духовното измерение преодоляването на болката и преобразяването й в изкупителна радост става реалност. Това е промяната, извършвана със силата Божия. Такова обновление, абсурдно за рационално мислещия човек, е следствие от христиняската вяра. Ако за безбожния материализъм такова обновление е неразрешим въпрос, а за човека плътски- е мечта, то за вярващия това е великото чудо на промяната Божия. Господ има хиляди начини, да ти покаже Своята любов и да спре болката. Христос може да обърне нещастието в мелодична песен на славословие. „Скръбта ви нека се обърне в радост” – казва Господ (Йоан. 16:20). Само чрез чиста вяра, истинска надежда и онази спасителна Любов можем да преживеем духовен и душевен катарзис на личността в неразривната й връзка с Твореца.
Повече информация за психолог и психотерапевт д-р Филипа Каменова тук.