Все повече родители трудно приемат, че децата им имат проблем, че не говорят правилно и трудно създават социални контакти. Медийте не дават достатъчна гласност, а по този начин страдат децата – нашето бъдеще. Една от най-добрите логопеди в страната Нивелина Бижева сподели специално за newsmaker най-често срещаните грешки и на какво да обърнат внимание родителите.
Не опростявайте проблема!
Споделям част от професионалната ми кариера, като Логопед Свободна Практика от 1996г. в 10 столични ДГ и ОДЗ, Санаториална ДГ, основала кабинет на бул.“ Дондуков“ и Логопедичен център
“ Растеж и развитие“
Все още масовото мнение относно що е това логопед е, че това е човек, който учи децата правилно да произнасят звуковете.
Това далеч не е така.
Логопедът работи и за трите Висши Корови Функции / ВКФ/ :
Гнозис: Знания
Праксис: Умения, обща моторика, фина, орална, мануална и др.
Реч – устна и писмена.
Логопедът работи върху видове Памет, аспекти на Вниманието, Поведенчески дефицити и много други.
Логопедът развива цялостно детската личност, влияе върху успеваемостта му в училище и бъдеща реализация в живота.
Когато преди 31 години започнах да уча Дефектология в СУ “ СВ.Климент Охридски“ гр.София- след втори курс всички , имащи отличен успех държаха изпит и след отличното му взимане чак тогава можеше да запишат специалност Логопедия. Тя беше само за тези с отличен, а на второ място спрямо успеха от двете години Сурдопедагогика / Развитие на речта при глухи и слабочуващи.
Учеха се задължително две специалности, но след 3 курс аз подадох молба и тя беше удовлетворена и за трета специалност успередно изучавана с другите две. Логопедията тогава беше непопулярна в България, та дори и за местата , където ходихме на лекции, упражнения все ни питаха:
– Защо сте без престилки, щом сте студенти по медицина?
– Ние сме по Логопедия.
Наставаше очудване, а говоря за Исул, Медицинска Академия, Стоматологията, Окръжна болница, Детска психиатрична болница и др.
Разбира се, преподавателите правеха анекдоти от това:
– Свиквайте с реалността, колеги!
Тепърва ще срещате недоверие и неразбиране.
Така беше.
Минаха 31 лета нещата се промениха и хората знаят, макар и в общ план, с какво се занимава логопедът.
Когато през 1996г.се сблъсках със стериотипни клишета на които хората робуваха, защото така им е по – лесно се чудех. Сега бих го нарекла:
Опростяване на проблема.
Затова и започнах с разяснителни срещи след безплатно скринингово проучване речевия статус на децато в редица градини.
Сега от дистанция на времето и натрупан 26г.опит виждам, че няма промяна на все още съществуващи погрешни схващания.
Всичко в крайна сметка е породено от незнанието.
Страхът, тревожността и паниката са братовчеди.
Страхът отключва тревожността и я превръща в паника.
Опростяването на човешкия мозък е породено от голямото количество информация за кратко време.
Това създава блокаж на мисленето.
Хората започват да взимат решения спрямо това, което разбират и подхождат с недоверие.
Избирателно решават да вярват на тази теория, която води до отхвърляне на проблема.
Решаването на база емоции и избирателното решение : Аз решавам на кого да вярвам, защото тази Логопедка ми говори неща, които не разбирам е грешно и най – вече пагубно за цялото развитие потенциала на детската личност.
То отново е породено от незнанието, довело до блокаж.
– Аз мога да реша дали да вярвам на професора или ще вярвам на жената от парка :
– …и моите проговориха късно…
НЕ ОПРОСТЯВАЙТЕ НЕЩАТА!
С горе описаното се боря активно вече 26г./ с 28 родителски срещи т.е.в 28 групи в редица детски градини всяка учебна година/ .
На логопедичната ми консултация може да разберете как протича езиково-говорното развитие на детето. Дали има място за притеснение или – не. Наложително е обаче, когато детето даде признаци за късно проговаряне – например на годинка и половина не може да каже нито една дума, ако няма очен контакт, ако има проблеми с разбирането, не реагира на името си, има проблеми с дъвченето, когато заеква или има артикулационни нарушения : не може да диференцира звуковe, заменя „К“ с „Т“, или „Г“ с „Д“, „Ш“ със „С“ , обеззвучава “ Б- П“, Т- Д“, “ В- Ф“, “
„К-Г“, “ З- С“, “ Ш-Ж“, Аграматична реч и др.
Детето пък може да е проговорило добре и да говори правилно, но да не разбира нещата за които говори и / или има погрешна представа за тях , тръгва на училище и започват различни проблеми с писане и четене.
Това са т.нар. дислексични грешки и/ или дисграфични такива.
Не чакайте детето да навърши 4г.
Това е много остаряло схващане и за съжаление, изповядвано все още от някои педиатри.
Проф.Р.Райчев още 2007г. разясняваше при общите ни консултации, че в САЩ има разяснителни материали още при гинекологичните кабинети, за да бъдат подготвени Бъдещите Майки, какво да следят и при каква симптоматика още след раждане и до 2г.възраст къде да се насочат за помощ.
Същата била и тенденцията в Европа.
Той казваше, че дете на 2г.няма ли реч задължително консултация с Невропсихолог, Логопед и 95%, че се налага медикаментозно лечение, подкрепящо логопедичното такова.
Вече има логопеди, специалисти по ранно детско развитие, които могат да поемат детето още в първите месеци след неговото раждане, защото колкото по-рано започне терапията, толкова по-голям е шансът за по-бързи резултати. Забавянето може доста да удължи терапията, но и да повлияе върху когнитивното и психично развитие но детето.
Не премълчавайте факти за бременността, раждането и развитието на детето.
Така се снема т.нар. анамнеза. Ако дадете цялата информация, която е нужна, ще има пълен поглед върху развитието на детето ви и ще състави адекватен индивидуален план за терапия.
Аз търся причината за даден проблем.
В практиката си по – често наблюдавам, че майките на деца с проблеми в говорното развитие са имали проблемна бременност, престой в болница, прием на медикаменти по време на бременността или сериозен емоционален стрес, инвитро или късна бременност, тежко раждане, генетична, наследствена обремененост.
Прогноза: Логопедичната терапия е продължителен процес, особено за някои деца.
По принзип световната практика е посещението при логопед да бъде 2 пъти седмично, за да се осигури системност. Това важи за повечето артикулационни нарушения и аз тук обеснявам, че възбужсам отвън навътре мозъчните полета с масажи и след даден период те започват да изпращат импулси към говорния апарат.
Тук ще вмъкна, че съм работила с много различни възрастови групи , гонили сме конкурси за работа в телевизии и сме ги спечелвали с Поставените и автоматизирани от мен звукове, а днес тези личности са популярни. Та какво искам да кажа : принципа на Мечо Пух : Колкото повече, толкова повече и тук на ниво невропсихологични връзки се докада, че е решаващ.
Не трябва и няма вече да съм скромна, защото рафтовете с Декларации и успехите ми са натежали.
Редно е да не останат само в логопедичтият ми център.
Вече ще пиша.
Много ще пиша.
Защото има какво да кажа.
А сега да продължа:
Прогнозирането е сложен и строго индивидуален процес.
Един проблем се решава за 8 месеца, други за 1 г., трети обаче имат нужда от 2-3години, но често дори много повече.
Аз работа с Дисфазии и при тях, за разлика от артикулационните нарушения прогнозирането е невъзможно, но винаги отнема години. Всичко зависи от нуждите и усилията, които се полагат и екипната работа с родителя.
Не става бързо и лесно, а още по- трудно е , ако не се затвърждава с детето вкъщи.
Или пък клишираното изказване :
„щом си плащам няма нужда и да се упражнявам“.
Логопед с вълшебна пръчица не съществува, макар да правя с пръчиците чудеса и в детските и в зрелите уста. Корекцията изисква системност, последователност и методичност. А също и време, постоянство, упоритост и мотивация.
Аз лично държа на най – добрият вариант:
екипна работа с родителя, в която аз показвам на родителя какво и как точно да бъде отработено у дома. Давам план, домашни и всичко е писмено обяснено и строго индивидуално. Повтарянето на срички, думи, фрази е скучна част . Ето защо всичко ми е под формата на игра.
Накарай ме да участвам
Разкажи ми и аз ще забрав!.
Покажи ми и аз няма да запомня!
Накарай ме да участвам и ще разбера!
Провокирай ми душата и аз ще запаметя!
…..
Така започнах да пиша за тези деца и за съвместният ни 26г. Целодневен живот .
Децата често ме наричат Смехопед.
Ти не си Логопед, защото се смеем. Ти Неви или Бижи, както често ме наричат си Смехопед и аз много те обичам!
Което, често се превръща в още един проблем : „Защо толкова обичаш Неви?
Тя дали пък си върши работата или само се забавлявате…“
Ако препоръчам консултация с друг специалист – най- вече с невропсихолог, детски невролог, психолог, и др.- вслушайте се. Аз , както и всеки логопед има достатъчната квалификация да определи дали едно дете има нужда от допълнителна консултация. Аз я изисквам, защото съм загрижена за детето и искам да му помогна.
Освен това гледам с очите на специалист с 26г свободна практика и виждам неща, които вие като родители не винаги успявате да забележите, така че – доверете ми се!
Щом съм препоръчала Невропсихолог няма нужда да ходите на Психолог. Много различни са!
Същото важи за Психолог и Психиатър!
Моля Ви, вслушвайте се и запомнете какво точно съм препоръчала.
Повечето деца посещавали кабинета ми през тези 26г. са били на консултация при проф. Р. Райчев, правено им е ЕЕГ, което е следено през 6месеца или 1година, пили са ноотропил, пирамем и според симптоматичната картина, логопедичната терапия и реагирането на организма и промените се е налагола промяна на медикаментозната подкрепа.
И така да обобщя:
Няма нужда на страха очите да са големи!
Няма нужда и от заравяне на глава в пясъка!
Опростяването на човешкият мозък и взимането на решения само на база :
– мен това интересува ли ме?
– мен това притеснява ли ме?
– аз решавам да вярвам на „една жена каза, че ще проговори“…
Всичко това говори за блокаж на мисленето!
Блокирали сте адаптивният процес на мисленето си и сте го свели до Опростено Мислене.
Точно както става с презадоволените деца или с деца от приемни семейства, които са били връщани.
Всички реагират с Недоверие или с т.нар. Опростено Мислене.
Нека НЕ допускаме опростяване на човешкия мозък!
Късметът винаги е на страната на здравомислещите!
Нека бъдем такива!
Представих моята представа за една нова пандемия : “ Опростяване“
със следната симптоматика:
*опростяване на проблема
*задълбочаването му, водещо до:
* поява на вторични психологични,
когнитивни и поведенчески дефицити
*неразкрит и неразвит потенциал на детето
* неуспеваемост, която води до
*ниска самооценка и понижено самочувствие, което пък води до
* ниска реализация в живота.
А всичко това може да бъде избегнато, ако
НЕ ОПРОСТЯВАМЕ ПРОБЛЕМА!
Всичко, което описах се базира на целодневната ми дългогодишна практика и разбира се непрекъснато четене и анализ.
Тук е мястото да изкажа огромната си Благодарност на проф. Р. Райчев!
* 26г. от целодневният ми професионален живот и борба с едни от най- често срещаните проблеми,
от моя поглед и практика, както и опита, които съвместно с
* проф.Р.Райчев изминахме с общи консултации и работа от 1996г до 2021г.
Последното дете, което той ми изпрати и консултирах три дни преди той да почине и което все още е на медикаментозна терапия назначена от него.
Това е моят растеж и развитие.
Това е моят логопедичен център
„Растеж и развитие“
Изкуство ли е да си жив
и да преминеш път трънлив?
Да преуспееш на шега
дали възможно е това?