Новородено бебче, сгушено в мама и погалено от тати.
Автор: Нели Мутафова, Сдружение „Родилница”, септемви 2015 г.
статия от ноември 2015 г., написана за списание МедПост и публикувана в техния онлайн бюлетин, вече не е налична там
копие, съхранено на личния ми сайт: https://roditelstvo.po-dobre.com/index.php/2015/12/12/1-contact-kolko-e-vazhno/
Напоследък все по-често в обществото и в медицинските среди се говори за така наречения “първи контакт” – по-продължителната среща между майката и новороденото. Причина за това са както неонатолозите и педиатрите, които насърчават ранния контакт, така и все по-добре информираните майки, които настояват да не си почиват от раждането, а да закърмят веднага новородените си деца. Някои трагедии (като тази с пострадалото от акушерско насилие бебенце през пролетта на тази година* в София) също повлияват в посока бебе и майка да не се отделят рутинно след раждането.
Защо е толкова важен този първи контакт?
Многобройни са медицинските проучвания за ползите от ранния и продължителен контакт на бебето с майка му.
От 2011 г. Родилница (тогава все още само неформална гражданска група) работи по темата за неразделянето на майка и бебе след раждането. Специално създадената интернет платформа “Първи контакт” http://firstcontact.rodilnitza.com/ цели да информира бъдещите родители и обществото като цяло, че това не е просто модно течение, а напротив – изключително полезна практика както за системата майка-бебе, така и за медицинските специалисти, едновременно и в краткосрочен, и в дългосрочен аспект.
Медицинските аспекти
Ползи от първия контакт за родителите:
- По-добра и стабилна емоционална връзка с детето;
- По-голямо количество кърма, двойно повече случаи на успешно кърмене и по-продължителен кърмачески период;
- Гърдите и кожата на майката физиологично откликват на температурните нужди на бебето;
- Психическа стабилност, повишено чувство на самоувереност, компетентност и удовлетворение от ролята на родител;
- По-малък риск от следродилни депресии.
Ползи от първия контакт за новородените, включително за недоносени бебета и бебета с много ниско рождено тегло:
- Нормализирана телесна температура, дихателна и сърдечна честота;
- Кърмата е лесно достъпна и усилва имунната система на бебето;
- Контактът с майката действа успокояващо, което намалява стреса и кислородните нужди;
- По-добро наддаване на тегло;
- Положителни ефекти върху умственото развитие на бебетата;
- По-малко вътреболнични инфекции, усложнения или заболявания на долните дихателни пътища;
- Спокоен и по-продължителен сън;
- По-кратък болничен престой;
- Намален риск от синдрома на внезапна детска смърт;
- Нормализиране на растежните криви на недоносени деца;
- Положителен ефект при колики;
- Положителен ефект върху развитието на двигателните умения.
Нови изследвания показват, че контактът кожа-до-кожа е добре да продължи до 9 месеца след раждането – естествено не непрекъснато носене на голо, но около 2–4 часа на денонощие контакт на голо. Това не само спомага за регулиране на сърдечния ритъм и телесната температура, но и за съзряването на мозъка и излекуване на родова травма при майката и бебето. Друго изследване показва, че при високо рискови майки, при които е имало насилие у дома и има съмнение за насилие над детето, когато се практикува кожа-до-кожа с бебето, спада значително процентът на подобни случаи на насилие и агресия към децата.
Правните аспекти
Стандартна практика в българските болници продължава да бъде рутинното разделяне на новороденото дете от майката, което нарушава правата на родилката. Към настоящия момент бебетата се отделят от майките средно за 2–6 часа след нормално раждане и между 12–48 часа след родоразрешение с Цезарово сечение. Това противоречи на препоръките на Световната здравна организация бебетата да се дават на майките в рамките на 30 минути след раждането, а рутинните процедури да се отлагат за по-късно или да се извършват в непосредствена близост до родилката.
Според Конвенцията на ООН за правата на детето родителите имат право да не бъдат разделяни от детето си против тяхната воля. В допълнение, наредба на Министерство на здравеопазването от 1995 г. определя, че единият от родителите на дете до 14-годишна възраст има право да го придружава в болницата. Това включва и най-малките пациенти, недоносените бебета, чиито родители не просто не биват допускани да придружат децата си, а получават достъп до тях и/или информация за здравословното им състояние по веднъж на денонощие, а в редица случаи и по-рядко.
„Като нормативна уредба нещата в България са сравнително добре организирани. Така например, чл. 127 от Закона за здравето посочва, че майката и бебето имат право на оптимална жизнена среда. А оптимална среда е тази, в която те са заедно. Освен това, информираното съгласие, което за бебето се изразява от негов родител (в общия случай майката) също е добре уредено като правна основа. „В случаите, когато не се осигурява качествена здравна помощ и модерни методи на лечение – каквото е неразделянето след раждане, е налице нарушение на Закона за здравето, чл. 86”, коментира адв. Даниела Фъртунова от Българския хелзинкски комитет.
Опитът по света и у нас
Инициативата „Болници-приятел на бебето”, започната от УНИЦЕФ през 1991 г., се оказва много жизнеспособна и вече е стандарт, който се възприема за обичайна норма по света.
УНИЦЕФ изискват за акредитация като „Болница, приятели на бебето” практикуването на неразделяне след раждането. Преобладаващата част от родилните отделения у нас не са такива и имат трудности да подновят сертификатите си. Сертифицирането се заплаща, но подновяването на сертификата е безплатно.
В софийската АГ болница „Шейново” поставят бебето веднага след раждането върху гърдите на майка му и забавят (макар и с малко) прерязването на пъпната връв. „Нашите педиатри настояват за това”, по думите на директора д-р Румен Велев.
В българска болница, за да бъде бебето с майка си, тя трябва да настоява за това. В повечето случаи се поставя като изискване да има отделна стая, но това не би следвало да е определящо.
В Хърватия е отбелязан значителен напредък. При развитието на инициативата „Болници приятел на бебето” една от точките (първоначално спомената като добра, а в последствие залегнала като ключов елемент) е контактът кожа-до-кожа веднага след раждането за майката и бебето в продължение на един час. Сега това е нормата в почти всички хърватски болници, но само след вагинално раждане.
„Хърватия е пример и за силна заинтересованост от страна на тяхното здравно министерство – те са приели идеята на неправителствените организации да организират поредица от семинари за лекари и акушерки относно комуникацията по време на раждане и в послеродовия период”, разказва адв. Елена Атева, която освен, че членува в Сдружение „Родилница”, е и член на борда на директорите за международната организация Human Rights in Childbirth и правен координатор за Източна Европа и член на Консултативния съвет по майчини грижи с уважение, организиран от White Ribbon Alliance. От месец май Сдружение „Родилница” работи по проект за подобряване на родилните грижи в страната. Проектът с дългото име „Стратегия за дългосрочна застъпническа кампания за спазване на човешките и гражданските права в майчиното здравеопазване“ се изпълнява от Сдружение „Родилница“ в партньорство с Фондация „Родители за родители“ и се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г., www.ngogrants.bg.
Една от целите на този проект е популяризиране на добри практики от близки до нас страни. „В неонатологичната клиника на проф. Милица Ранкович в Белград например отдавна е въведена кенгуру-грижата за недоносени новородени, защото е доказан нейният добър ефект. Най-старата болница на Будапеща „Свети Ищван” е с най-нисък процент на раждания с цезарово сечение и най-нисък процент на епизиотомии – това е най-търсеното родилно заведение в цяла Унгария”, разказа още адв. Атева.
Ситуацията в България е сходна на хърватската, сръбската и унгарската в редица отношения. Което ни прави оптимисти, че в близко бъдеще и у нас недоносените бебенца, и изобщо всички новородени деца ще прекарват повече време заедно със своите родители в така важните първи минути от живота си.
Скъпо ли е да се практикува?
Ранният контакт майка-бебе, и в частност прилагането на кенгуру-грижите при недоносени деца, имат редица благоприятни ефекти върху цялото общество:
- съкращава се болничният престой,
- понижават се нуждите от скъпоструващи медикаменти и медицинска техника,
- спада перинаталната смъртност,
- понижават се разходите за майчино и детско здравеопазване,
- подобрява се психическият климат – както вътре в семейството, така и в по-голямата общност,
- има повече здрави и щастливи деца и родители.
За здравите новородени деца единственото необходимо нещо е желание и готовност за подкрепа от обучен персонал. Както сигурно всички сме чували, има ли воля, начин се намира.
За недоносените деца (които като дял са около 10% от новородените у нас) е нужно адаптиране на оборудването и/или специализирани приспособления. Във всеки случай, по-скъпо за цялото общество е да не се практикува ранният контакт между бебето и майката.
Автор: Нели Мутафова, Сдружение „Родилница”
Оригиналната статията е публикувана в специализираното списание МЕДПост, ноемврийския брой за 2015 г., стр. 40 до 44
—
Нещо любопитно: Кенгуру-грижата се е оказала животоспасяваща
Австралийката Кейт “съживява” новородения си син чрез кенгуру-грижа. След бременност с близнаци, момче и момиче, ражда децата си в 27 гестационна седмица. Момиченцето е без проблем, но при момченцето се появява усложнение. Медицинският екип води дълга борба да му помогнат да диша, но накрая се отказват. Дават голото бебе на майката и бащата да се простят с него, кожа до кожа. След два часа пред изумения поглед на майка си и на още по-невярващите лекари бебето проявява признаци на живот. Сега детенцето е живо и здраво.
—
Източници:
Препоръчителни стандарти на СЗО: http://whqlibdoc.who.int/hq/1996/WHO_FRH_MSM_96.24.pdf?ua=1 – точка 21. Ранен телесен контакт между майката и детето и подкрепа за иницииране на кърменето в рамките на 1 час след раждането, съгласно директивите на СЗО относно кърменето (5.6).
http://whqlibdoc.who.int/publications/2004/9241591544_eng.pdf?ua=1 от страница 31 за Стъпка 4 – ефект от ранния контакт върху кърменето (Step 4 – Effect of early contact on breastfeeding)
http://apps.who.int/rhl/reviews/langs/CD003519.pdf
http://apps.who.int/iris/bitstream/10665/97603/1/9789241506649_eng.pdf
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19489802
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/25685896
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3468719/
http://evidencebasedbirth.com/the-evidence-for-skin-to-skin-care-after-a-cesarean/ – относно медицинските доказателства от контакта кожа-до-кожа след цезарово сечение
https://www.academia.edu/14269484/Does_skin-to-skin_contact_and_breastfeeding_at_birth_affect_the_rate_of_primary_postpartum_haemorrhage_Results_of_a_cohort_study – относно това, как контактът кожа-до-кожа и кърмене непосредствено след раждане засяга следродилната хеморагия
http://firstcontact.rodilnitza.com/scientific-information/bonding-matters/ – Връзката има значение, Химия на привързаността
http://firstcontact.rodilnitza.com/close-to-mom/kangaroo-care-yana/ – Кенгуру-грижите, Поредица Световни практики, Кенгуру-грижите в неонатологичните отделения – д-р Бояна Петкова, педиатър
http://firstcontact.rodilnitza.com/scientific-information/mother-and-infant-early-emotional-ties/ – Майка и бебе: ранни емоционални връзки
Автор: Нели Мутафова, Сдружение „Родилница”, септемви 2015 г.