Онкологичната диагноза се стоварва с еднаква тежест както върху пациента, така и върху членовете на семейството. Съвременни проучвания показват, че близките на онкоболните прекарват около 8 часа! на ден, предоставяйки грижа (физически и емоционално) – това разбира се зависи от доста фактори, свързани най-вече с медицинските характеристики на болестта. Факт е обаче, че идентичността на грижещия се също търпи сериозни промени, и това налага физическа, емоционална и социална подкрепа, насочена и към него.
Как бихме могли да си помогнем
⦁ Потърсете възможност за емоционална подкрепа. Емоционалната буря, която ни залива като близки, може да бъде успокоена с открито говорене и нормализиране на събитието - особено ако е с хора, които са минали или минават по този път. Може да потърсите група за взаимопомощ за близки на онкопациенти – този формат на психологическа подкрепа тепърва се развиват у нас, а са доказано ефективни най-вече поради усещането, което дават, че не сме сами в страданието си.(виж Група за психологическа подкрепа на онкоболни и техните близки във фексбук).
⦁ Приемайте помощ – често грижата за онкоболния се отразява върху работните ни ангажименти, ежедневните активности, контактите с другите хора, енергията и капацитета ни. Физическа помощ никога не е излишна и е нужно да се научим да я приемаме. Когато има възможност за разпределение и делегиране на задължения, свързани с обгрижването – добре е да се възползваме от нея.
⦁ Не подценявайте собственото си здраве – необходимо е да се погрижите за себе си, за да продължите да полагате грижите за своя близък. Опитайте доколкото е възможно да поддържате здравословен начин на живот и навици.
⦁ Определете си конкретно време само за вас. Намерете своя начин да релаксирате - дори и за кратко, но да е ежедневно – книга, разходка, медитация, визуализация, спорт, кафе с приятел..
⦁ Опитайте да си дадете сметка за онова, което е под ваш контрол, и това, което не е. Полезно е и да го разпишете. Човек нерядко си приписва контрол, който всъщност не притежава.
⦁ Не отнемайте възможността за самостоятелност на пациента; давайте му задачи, дребни цели, причина да става сутрин. Не го оставяйте само в ролята му на болен. Човек има нужда от старото си Аз, скрито зад епикризата.
⦁ Не крийте от пациента истината относно състоянието му или прогрес на болестта. Човек интуитивно знае, а и има това право – да разполага с истината.
В случай, че ви е трудно да се справите с емоциите си сами – потърсете психолог (най-добре специализиран в психоонкология). Такива разговори дават подкрепа, разбиране и перспектива; отнемат тежестта и дават посока и смисъл.
За психоемоционална подкрепа присъединете се към Група за психологическа взаимопомощ на онкоболни и техните близки във фейсбук: https://www.facebook.com/groups/1168026391240744
Повече информация за автора: тук.