Хипохондрия – това са натрапливи мисли за болест. Болестта се мени всеки месец, всеки ден, всеки час. Правят се изследвания, купуват се лекарства. За болестта няма телесна причина, тя е психична.
Ежедневно се изисква уверение от околните, че не сме болни. Човекът осъзнава ираионалността на мислите си, но не може да се справи. За околните това звучи абсурдно – за тях това са пари на вятъра, които могат да се използват за нещо по-ценно.
Хипохондрията е защитен механизъм за непрекъснато пренасочване и разреждане на психичното напрежение (тревожността) и едновременно с това пренасочване на вниманието от реален вътрешен конфликт към илюзорно външно заболяване чрез едно постоянно ментално предъвкване, свързано с мисълта за болест.
Възможно е мисълта да се измества от:
- вътрешни конфликти – ако си в позиция на жертва в живота, жертваш се заради другите, угаждаш на другите за сметка на себе си;
- налични страхове от отхвърляне, изоставяне, излагане;
- силно желание за съзнателен контрол от една страна и от друга – страх от самота, провал, нараняване, вътрешна празнота;
- потискане на желания, на дълбок порив, поради голям страх – „Много искам, но не си го позволявам”.
Мнимата болест се мени редовно, измества вниманието от вътрешното към външното и го пренасочва към телесни болести. Механизмът си остава и си върши работата. Избягва се преживяването на вътрешни конфликти и разрешаването им по някакъв начин.
Какво стои отдолу?
- недоверие към живота;
- страх от живота;
- страх от поемане на отговорност за реализиране на собствените цели, желания, потребности, действия;
- страх от преживяване на автентичен живот;
- страх от преживяване на дълбоки вътрешни конфликти и болка;
- опит за бягане от отговорност и изнасянето й навън, съчетано с наблюдение върху тялото и промените в него.
Съществуват три вида хипохондрии:
- натраплива (разновидност на обсесивно компулсивното разстройство) . Ако е от кратко време се работи успешно. Тя е още на психологическо ниво;
- хистерична – вторичните печалби за човека са много големи. Хората с висок интелект сублимират със сценични изяви. Но като цяло е непреработваема.
- хипохондрия със сексуален характер – при отглеждане в свръх консервативно семейство, при силен религиозен натиск с негативни нагласи относно секса. Терапията е насочена към намаляване на сексуалната енергия и пренасочване на моралната цензура през проява на либидото и здрава интимност към партньора. Тази хипохондрия се среща по-рядко днес.
Присъства силно невротично контролиране, силна ригидност, твърд воински характер.
Необходимо е:
- да се разрешат вътрешните конфликти;
- да се развие смирение и доверие;
- да се пусне контрола и свръхконтрола, да се преодолее вкопчването в тялото, страха за тялото си и страха от смъртта;
- да се довери на тялото и на живота, да се научи да живее и да действа смело въпреки страха, да живее автентично, да задоволява истинските си потребности по здрав начин.
Автор: Снежана Богданова - психолог, психодрама асистент