Силата на заедността
В най-широк смисъл силата на заедността определя семейните членове като еднакви в смисъл на важни убеждения, философии, житейски принципи и чувства. Тя използва личното местоимение „Ние”, за да изрази какво „Ние чувстваме и мислим” или тя определя Аз-а на другия – „Съпругът ми мисли, че….” или използва неопределена форма, за да представи общи ценности – „Неправилно е…”; „Това се прави така….”. Придава се позитивна стойност на мисленето за другите преди себе си, живеенето за другите, саможертвата и съобразяването с другите. Силата на заедността поема отговорността за щастието, удобството и благополучието на другите. Тя се чувства виновна и пита: „Какво направих, за да причиня това?”, когато другият е нещастен или не му е комфортно, тя обвинява другите за собствената липса на щастие и провал.
Силата на диференциацията
Силата на диференцияцията поставя ударението върху Аз при определяне на изброените по-горе характеристики. Тя е наричана Аз-позиция и определя принципите и предприемането на действия. Например: „Това, което аз мисля и чувствам, или на което държа”; „Това е, което аз ще направя или няма да направя”. Това е отговорното Аз, което поема отговорността за собственото щастие, комфорт и благополучие. То избягва да мисли по начин, който обвинява другите за собственото си нещастие, дискомфорт или провал. Отговорното Аз също така избягва позицията на безотговорното или нарцистично Аз , което изисква от другите с фрази като: „Аз искам или заслужавам” или „Това е мое право и привилегия”.
Описанието на „силата на заедността” впечатлява с изразяване на ценностите, налагани от патриархалното мислене, ценящо оцеляването на семейството и рода за сметка на емоционалното благополучие и развитие на индивидуалността (която предполага различие). Много от клиентите, с които работя искрено вярват, че грижата за себе си, говоренето от Аз-позиция и отказът от саможертва в името на другите са срамни, защото са проява на „егоизъм”. Те равнопоставят „егоизъм” и „автономност”. Една от целите на разговорите ни е да разберат, че „автономността” не означава егоистично следване на собствената посока. Тя означава способността за самоопределяне. Самоопределянето може да доведе до избора да се ръководим от най-добрите интереси на групата.
Автор: Снежана Богданова - психолог, психодрама асистент